Проф. чл.кор. кин Велизар Иванов Велков /1928-1993/

Проф. чл.кор. кин Велизар Иванов Велков е роден на 18 май 1928 г. в София, син е на един от най-успешните археолози в България д-р Иван Велков. През 1946 г. завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия – София и е приет за студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва университета през 1950 г. със специалност „класическа филология“ и специализация по археология и стара история и веднага е приет за редовен аспирант в СУ. През 1954 г. защитава дисертацията си на тема „Градът и селото в Тракия и Дакия през IV-VI век“ и получава научната степен „кандидат на историческите науки“. През следващата година е назначен за научен сътрудник в Археологическия институт към БАН и едновременно за асистент по стара история в Софийския университет. През 1959 г. заедно с Йордана Атанасова /виж отделна статия/ слагат началото на археологическите разкопки в Рациария, правят топография на античния град и предприемат действия за обявяването му за археологически резерват. През 1961 г. става доцент, а през 1970 г. професор. Специализира в Италия /1969/ и Германия /1971-72/. Ръководител е на българската археологическа мисия в Картаген /1973-74/. През 1964 г е сред основателите на Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, където е хоноруван преподавател от 1964 г. до 1975 г., като в периода 1968-72 г. е ръководител на катедра по Стара и средновековна обща история. Ръководи същата катедра и в Историческия факултет на СУ за времето от 1979 г. до 1990 г. Едновременно с това от 1971 г. до 1989 г. е зам.директор, а от 1989 г. до смъртта си през 1993 г. и директор на Археологическия институт и музей в София. От 1991 г. до 1993 г. е и заместник-председател на БАН.
Автор и съавтор е на над 650 заглавия – десетки книги, учебници, статии, доклади на конгреси, симпозиуми и конференции и научно-популярни публикации в специализираните и масови издания. Сред най-популярните му авторски и в съавторство научни трудове са: „Гаврил Ив. Кацаров“ /1953/, „Мадарският конник“ /1956/, „Градът в Тракия и Дакия в късната античност (IV-VI в.) /1959/на английски език 1976/, „История на Стария свят“- учебник /1963/, „Записано на камък“ /1963/, „Крепости и пътища“ /1965/, „Мълчаливи свидетели“ /1966/, „Робството в Тракия и Мизия през античността“ /1967/, „40 века история на София“ /1967/, „Библиография на българската археология“ /1974/, „История на България“ (на френски език) /1977/, „История на България“ /т.1 от 14 томното издание/ /1979/, „Извори за история на Тракия и траките“ /т.1//1981/, „Кратка история на Добруджа“ /1986/, „Месембрина-Месембрия-Несебър“ /1991/, „Гаврил Кацаров“/ 1991/, „Кабиле“ /т.2//1992/.
Негови съвременници, студенти, последователи и ученици твърдят, че в научното си поприще се е отнасял с особена любов и пристрастие към заниманията си с антични гръцки и латински надписи, наложили го като безспорен авторитет в областта на епиграфиката. Той разчита и най-стария античен надпис отнесен към историята на Видин – Бонония.
Ръководил е сам или бил начело на големи екипи за разкопки на различни по характер археологически разкопки в Рациария, Кабиле, Несебър, Малък Преславец, Малко Търново и др.
Бил е член на редакторските колегии на редица периодични издания и дългогодишен редактор на сп.“Археология“.
Носител е на високи държавни и научни отличия и на Хердеровата награда по история.
Името и научно-изследователската дейност на проф. Велизар Велков са свързани трайно с Видин и Видинския край поради активното му сътрудничество и лично участие при организацията и провеждането на археологическите проучвания и разкопки на средновековния град Рациария в сътрудничество с италиански учени и археолози, които са единствените, благодарение на които е съхранено нищожна част от историческото богатство на древния римски град, вандалски разграбен и безвъзвратно унищожен от иманярски набези в годините след 1989г.
Умира на 21 април 1993 г. в София.