Проф. Васил Иванов Попов, дсн /1907-1968/

Проф. Васил Иванов Попов, дсн е роден в с. Раковица през 1902 г. в многодетно семейство. Началното си образование завършва в родното си село, прогимназия в гр. Белоградчик и гр. Лом, а средно във Видинската гимназия. Две години работи като учител в Раковица, за да спести пари за следването си и завършва Агрономолесовъдния факултет на Софийския университет. Трудовата си биография започва като агроном в с. Образцов чифлик, Русенско. Поканен е да се занимава с научна и приложна дейност в Централния земеделски научноизследователски институт – София. Избира за свое поприще ентомологията – науката за вредителите и за подбора и опазването на семената от тях. Основава и дълги години ръководи Катедрата по ентомология на Селскостопанската академия – София, където изминава пътя от асистент до професор. През 1943 г. специализира в Германия, където защитава и докторската си дисертация по ентомология. Отличното владеене на немски, английски и руски език, което му позволява да участва в множество научни конференции в Европа и целия свят, да ползва много чужда специализирана научна литература и да печати свои публикации зад граница. В българския и чуждестранния печат те са над 100. Той е един от малкото български учени застанали срещу някои от грешните теории на съветските учени Мичурин и Лисенко, за което в известен период от научната си дейност е в немилост.
Сред книгите, на които е автор проф. Васил Попов с особен интерес се ползват и до днес – „Складови насекоми в България“ /1939/, „Специална ентомология“ /1947/, „Неприятели на складовите продукти и материали в България и борбата с тях“ /1948/, „Земеделска ентомология“ /1956/, „Неприятели на зеленчуковите растения и борбата с тях“ /1958/, „Специална ентомология“ /1962/-учебник и др.
След ранната му смърт през 1968 г. семейството му подарява личната му научна библиотека на Селскостопанския институт – Балчик.
Синът на проф. Васил Попов – Иван Василев Попов /виж отделна статия/ завършва режисура и е режисьор във Видинския драматичен театър, след което се отдава на кинодокументалистиката.