Акад. проф. д-р Боян Лазаров Петканчин, дмн

Академик проф. д-р Боян Петканчин, дпн, дфмн е роден на 21 април 1907 г. в Пловдив в учителско семейство. Родът му води началото си от Банско. Едва четири годишен остава сирак. Има брат военноморски офицер и сестра учителка по химия и съавтор на учебници по химия. Боян завършва средното си образование в Пловдивската мъжка гимназия с пълен отличен. През периода 1925-1929 г. следва и завършва Софийския университет „Св.Климент Охридски“ специалност „Математика“, като се откроява с изключителни качества, поради което получава специална награда и е избран от Съвета на преподавателите с пълно единодушие още в годината на завършването си за асистент. Започва преподавателската си работа с воденето на упражнения по аналитична и дискриптивна геометрия. През 1934 г. за една година е на специализация в Хамбурския университет, където слуша лекции по всички геометрични дисциплини, както и по квантова теория и оптика, сферична астрономия, термодинамика и др. Тук разработва и дисертацията си на тема „Връзки между гъстотите на линейните подпространства в n-мерни пространства“, която защитава през 1936 г. и получава научната степен „доктор на природните науки“. През 1941 г. е избран за редовен доцент при Катедрата по геометрия във Физико-математическия факултет на СУ и започва да чете лекции по новата математическа дисциплина „Основи на математиката“, както и лекции по проективна и дискриптивна геометрия. На 26 октомври 1941 г. на разширено заседание на Факултативния съвет на ФМФ по утвърдена традиция Боян Петканчин изнася лекцията „Геометрии и връзки между тях“, която се счита за революционен акт в развитието на българската геометрия. През 1945 г. е обявена процедурата за повишаването му в звание „извънреден професор“. През 1956 г. му е призната научната степен „доктор на физико-математическите науки“.
Паралелно с научно-преподавателската му работа се развива и академичната му дейност. От 1951 г. е нещатен сътрудник и член на научния съвет на Математическия институт на БАН, като изпълнява и длъжността научен секретар на института. През 1961 г. става член-кореспондент на БАН, а през 1966 г. е избран за академик по специалността математика – геометрия. От 1971 г. акад. Петканчин преминава на основна работа в БАН, като не изоставя и преподавателската си работа в университета. В академията е назначен за зам.секретар на Редакционния-издателски съвет, а в последствие и за зам.председател. По късно през 1982 г. получава назначение и за редовен професор в Института по математика и Изчислителния център към БАН, където го заварва и внезапната му кончина на 3 март 1987 г.
Акад. Боян Петканчин е автор на стотици научни трудове и публикации като основни и фундаментални сред тях са: „Геометрия“ /1940/, „Проективна геометрия“ /1945/, „Аналитична геометрия“ /1952/, „Диференциална геометрия“ /1955/, „Основи на математиката“ /1959/, „Лекции по аналитична геометрия за задочното обучение“ /1949/, “Сборник задачи по математика за кандидат-студенти“ /1965/, „Основи на българската стенография“/1969/ и мн.др. Като почти всички са претърпяли по няколко издания.
Акад. Петканчин е носител на много научни и държавни награди и отличия, като – „Димитровска награда“ /1959/, орден „Народна република България“ I степен /1982/ и др.
Почетен гражданин е на Видин от 1973 г.
Умира на 3 март 1987 г. в София.