Проф. Богомил Живков Ковачев, дфн

Проф. ст.н.с. I ст. Богомил Живков Ковачев, дфн е роден на 17 август 1932 г. в гр. Белоградчик. Син е на Живко Ковачев – първият кмет на града след 1944 г. Бащата има сериозен принос в благоустрояването на града и особено за развитието на учебното дело. Основното и средното си образование Богомил Ковачев завършва в родния си град през 1950 г. Същата година е приет за редовен студент във Физико – математическия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”, специалност „Физика“. През 1955 г., след завършване на университета постъпва като редовен аспирант по астрономия във Физическия институт на БАН. През 1958 г. е командирован в Академията на науките на СССР на дългосрочна специализация „за да се запознае с най – новите методи на астрофизиката и ги приложи в България”. Специализира астрофизика в Държавния астрономически институт “Павел Карлович Щернберг“- Москва, в Пулковската астрономическа обсерватория в Ленинград и в Кримската астрономическа обсерватория. В последствие е на специализация в продължение на 3 години и в института „Хайнрих Херц“- Германия.
Богомил Ковачев защитава кандидатската си дисертация през 1961 г., а докторската си дисертация през 1976 г. От 1968 г. е старши научен сътрудник ІІ-ра, а от 1983 г. І-ва степен на БАН, където работи в продължение на близо 60 години.
Занимава се и с преподавателска дейност. През периода 1964-65 г. е преподавател по астрономия във Висшия педагогически институт „Паисий Хилендарски“- Пловдив, а през периода 1966-68 г. преподава теоретична астрофизика в СУ.
Най-значимото постижение и в научната и в обществено – полезната му дейност е основаването, изграждането и ръководенето на Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен и на Института по астрономия при БАН. Началото на дейността му по изграждането на НАО е далеч преди 1962 г., когато под негово ръководство е монтиран двуметров огледален телескоп от ново поколение, изработен от завод „Карл Цайс” в Германия. Подготвителната дългогодишна техническа и организационна работа е свързана с преодоляване на много трудности свързани с избора на мястото за обсерваторията и ангажиране на водещи съветски и немски специалисти по изработването на апаратурата и ситуирането на съоръженията. Проф. Ковачев успява да издейства заедно с оптическата техника да се изработи, по негови проекти, и монтира и модерна и сложна приемна апаратура – фотокамери, приемници, спектрограф, както и първия доставен в социалистическа страна мощен и уникален компютър PDP – 1134. От 1971 г. е зам. директор на самостоятелна СА с Национална астрономическа обсерватория. От 1977 г. е директор на НАО, а от 1982 г. до 1989 г. е и на ССА с НАО. Обсерваторията е открита през 1981 г. Изграждането й е обявено от акад. Ангел Балевски – председател на БАН „като едно от най-големите постижения на академията” по време на неговото председателство /1968-1989 г./
НАО-Рожен е на-голямата астрономическа станция в Югоизточна Европа. Получените от нея резултати са високо ценени в научния свят и търсени от много страни в света. Тя подпомага и научно – изследователската дейност на проф. Ковачев, която обхваща следните научи области – класическа сферична астрономия, физика на звездите, откриване на нови галактики и експериментиране на нови методи за астрофизични наблюдения, анализи и изследвания. Те стават обект на над 100 научни публикации и съобщения, които превръщат проф. Богомил Ковачев в един от най – ценените астрономи в Европа и света. Най-значимите му научни трудове са „Изследване на астроклимата в България“, „Спектрофотометрично изследване на 102 Херкулес“ и др.
Проф. Богомил Ковачев е носител на високи награди и държавни отличия – „Златна значка на БАН”, медал „100 години БАН”,орден „Червено знаме на труда”, орден „Кирил и Методий” І ст., звание “Заслужил деятел на науката” и др. Астрономическата обсерватория в Брюксел е предложила да се наименува на негово име новооткрит астероид, германската фондация „Александър фон Хумболд” многократно му предоставя стипендии за научна работа в Германия, Същата фондация прави дарения за НАО и Института за астрономия на стойност над 110 000 ДМ. Астрономическият институт на Потсдам дарява 50/70см. телескоп на обсерваторията.
Проф. Богомил Ковачев е член на Хумболдовия съюз в България и на множество научни обединения, съвети и организации в страната и чужбина.