Проф.д-р Благой Василев Георгиев

Проф. Благой Василев Георгиев е роден в с. Кладоруб на 7 април 1921 г. Родителите му са бежанци от Македония. Баща му е участник в Илинденско – преображенското въстание и заточеник в Диарбекир. Рано остава кръгъл сирак. Завършва Видинската гимназия през 1940 г. Участник е в съпротивителното движение. За антифашистка дейност е задържан от полицията в гр. Белоградчик. През периода 1941-1944 г. служи войник в 14-ти артилерийски полк в гр. Скопие, където също подкрепя югославската съпротива. От 1944 г. до 1946 г. е на работа в Околийския комитет на РМС в гр. Белоградчик, като зав.отдел „Пропаганда и агитация“, след което е приет за студент в юридическия факултет на СУ “Св.Климент Охридски“. Дипломира се през 1950 г. От 1951 г. до 1953 г. е политически офицер към армейските части на МВР. През 1954 г. става преподавател по история на БКП във Висшия институт за физическа култура “Георги Димитров“- София. Последователно е асистент и главен асистент, а от 1963 г. е избран за доцент. Същата година защитава докторската си дисертация на тема „Отражение на Лайпциския процес във Франция“ и е назначен за ръководител на катедра „Марксизъм – ленинизъм“. През 1974 г. става професор.
Проф. Благой Георгиев е специализирал в СССР и Франция.
Бил е нещатен сътрудник на отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП, член на лекторската група на ЦК на БКП и на Националния съвет на ОФ, председател на методическия съвет по история на БКП на Градския комитет на БКП – София, хонорован сътрудник и началник на отдел „Обществени науки“ към Комитета за наука, технически прогрес и висше образование“. Участвал е с доклади и научни съобщения в редица национални и международни конференции и симпозиуми.
Автор е на повече от 30 значими публикации на български и френски, както и на книгите „БРСДП /т.с./ и войните 1912-1918 г.“ /1968/, „История на Софийската градска организация на БКП“ /1969/, „БКП – верен отряд ня международното комунистическо движение“ /1974/, „Отражение на Лайпциския процес във Франция“ /1975/, „История на Видинската окръжна организация на БКП“ /1978/ – в съавторство и др.
Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. Носител е на юбилейни медали и научни отличия, както и на ордените „9 септември 1944 г.“ и „Народна свобода“.
Владее е ползва в научната си дейност руски и френски език.
Умира през 1984 г. в София.
За повече информация виж ДА Видин, Ф-1008.