Проф. ст.н.с. Андрей Лазаров Пантев, дин

Проф. ст.н.с. д-р Андрей Лазаров Пантев, дин е роден  на 26 март 1939 г. в с. Раковица, община Макреш, област Видин. Родителите му са учители в местното училище. Баща му умира, когато той е едва на седем години. Основно образование завършва в родното си село и известно време учи в Суворовското училище в гр. Ловеч. Бил е ученик във Видинската гимназия, но средното си образование завършва в София през 1957 г. и е приет за студент по история в СУ ”Св. Климент Охридски”. През студенските си години е съквартирант с бъдещият външен министър и пръв президент на Република България Петър Младенов. Завършва университета през 1961 г. и се завръща в родния Видин, където работи като уредник и първия завеждащ отдел „Етнография” от 1962 г. до 1965 г. в Окръжния исторически музей. Същата 1965 година кандидатства и е приет за редовен аспирант по история на Англия към Института по история на БАН. През 1967 г. защитава кандидатската си дисертация, а през 1984 г. става доктор на историческите науки. От 1967 г. до 1974 г. е научен сътрудник, а по-късно и старши научен сътрудник в Института по история при БАН. През 1969 г. специализира в Англия, а през 1979 г. в САЩ. През 1975 г. е избран за доцент. През годините 1982 – 84 г. е преподавател по балканска история в САЩ. От 1985 г. е професор в Историческия факултет на Софийския университет.
Проф. Пантев е специалист, преподавател и автор на множество учебници, книги, статии и публикации по – „Нова история на България” и по „История на международните отношения ХІХ – ХХвек”
Освен в Софийския университет през годините е водил лекции и в Пловдивския и Великотърновски университети, Националната художествена академия, ЮЗУ и УНСС.
Избиран е за президент на Българската асоциация по американистика /1990г./, а от 1999 г. е председател на Гражданското обединение „Св. Георги Софийски”.
Андрей Пантев е бил депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание и е включван в листите за Европейския парламент от гражданската квота на Коалиция за България. В 40-то НС е заместник председател на ПГ на КБ, основен представител за съвета на Европа, член на Комисията по образование и наука и на Комисията по парламентарна етика. На 14 юли 2009 г. ръководи първото заседание на 41-то Народно събрание, за избиране на председател на парламента, като дуайен сред народните представители.
През 1997 г. става почетен гражданин на Видин. През 2002 г. получава наградата „Голям Платонов Нобел на века” на Световната академия „Платон”, през 2006 г. му е връчен орден „Св.Св. Кирил и Методий-огърлие”, а през 2009 г. е удостоен с най-високия орден на Р България – „Стара планина”.
Владее английски и руски език.
Проф. Андрей Пантев е автор на над 300 публикации на български, руски, английски, испански и немски език и на над 40 книги с научен и научно-популярен характер. Съставител и редактор е на десетки исторически сборници, енциклопедии и научни трудове и рецензент на множество научни трудове и дисертации.
По-значимите научни трудове на проф.Пантев са: „Англия срещу Русия на Балканите 1879-1894” (1972 г.), „Българският въпрос във Великобритания 1876” (1981 г.), „Век на буржоазни революции“ /1982/ „Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919” (1986 г.), „Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка ХVІІ-ХVІІІв.”(1988 г.), „Христофор Колумб и Новият свят”(за деца) (1989 г.) „Защо две Америки” (1991 г.), „История на България” т.7 (1991 г.,съавт.), „Една българска история: Години на демокрация?” (1992 г.), „История на България” (1993 г.,съавт.), „Раждането на модерната демокрация” (1993 г.), „US Projekt for Determining the Borders of Bulgaria 1918-1919” (USA,1993 г.), „САЩ и българския териториален въпрос 1919” (на английски, НЮ Лексингтън, Охайо, 1993 г.), „История на новото време” (1994 г.,съавт.), „Проблеми на новата и най-новата стопанска история” (1994 г.,съавт.), „Стефан Стамболов – хъшът държавник, или „Българският Бисмарк” (1994 г.), „Хронологична енциклопедия на света”, т.5 (1995 г., съавт.), ”За Стамболов в часа за България” (1995 г.), „Cultural and Interkultural Traditional Perspektives in Europe”(Strasburg,1995 г.), „Българският април 1876 г. в Англия и САЩ” (1996 г.), „Историческата еволюция и политическата демокрация” (1997 г.), „Другата версия” (1998 г.), „100 най-известни българи в нашата история” (1997 г.,съавт.), „Гладстон и българите” (1999 г.,съавт.), „Светът след Иисус” (1999 г.,съавт.), „Стоте най-влиятелни българи в нашата история” (1999 г.), „Исторически многоточия” (1999 г.), „Българската история в европейския контекс” (2000 г.), „Сир, това е революция” (2001г.), „Исторически въпросителни” (2003 г.), „Носът на Клеопатра” (2004 г.), „Историческо съвремие“ /2005 г./, „Исторически съмнения“ /2007 г./, „Историческата българистика в Англия и САЩ“ /2007 г./, „Историческите измериния на Освободителната война 1877-1878“ /2008 г./, „Исторически паралели“ /2011 г./, „Истории от бутилката“ /2013 г.,съавт./, „Въображаема Европа и личности“ /2014 г./, „Дипломатическа енциклопедия“ т.1 /2014 г. съавт./, „Българските ханове и царе…“ /2015 г., съавт./, „Великите князе царете императорите на Русия“ /2016 г.,съавт./, „Историческата еволюция и политическата демокрация“ /2019 г./, „История и цивилизация“-учебник за 9 клас /2018 г., съавт./, „История и цивилизация“ – учебник за 8 клас /2020 г., съавт./ и др.