Автопортрет
Васил Атанасов Атанасов – Бояджиев е роден на 14 август 1876 г. във Враца, но завършва гимназиалното си образование в гр. Русе. Възпитаник е на рисувателното училище в София, а негови преподаватели и любими учители са проф. Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. Състудент и близък приятел е със скулптора Андрей Николов /виж отделна статия/. Пристига във Видин през 1900 г. Изявява се като художник, учен, историк, етнограф, археолог, педагог и музеен работник. Бил е волнонаемен учител по рисуване, краснопис и ръчен труд във видинските училища но предимно във Видинската мъжка гимназия, чиито директор е през 1922-1923 г. По време на Първата световна война е мобилизиран за военен художник към шеста пехотна Бдинска дивизия. Изтъкнат общественик с много инициативи в областта на художествената култура, археологията и етнографията във Врачанско и Видинско. Основател е на археологическото дружество и археологическия музей във Видин /1910/. През 1925 г. става уредник на музея при дружеството, а по-късно е избран за „пазител на старините“. Прави самостоятелни изложби във Враца и Видин /1912 г. и 1914 г./. През 1929 г. е сред инициаторите и учредителите на „Комитет за културно повдигане на Видинския край“. През 1937 г. урежда и първата обща художествена изложба в града. Дописен член е на Българския археологически институт. Ръководител на гимнастиците в дружество „Бдински юнак“ и на пещерняците, извършили първите разкопки и проучвания на пещерите „Магура“ и „Миризливка“. Активен участник е в дейността на туристическо дружество „Бонония“ и в инициативния комитет за изграждане на паметника „Скърбящият войн“, дело на състудента и близкия му приятел скулптора Андрей Николов. Ръководител е и на дейностите по изграждането на паметника на загиналите във войните на площад „Бдинци“, който е открит на 2 март 1944 г., т.е. 60 дни след смъртта на Васил Атанасов. В своите спомени неговата дъщеря инж. Цветана Бояджиева твърди, че негативните емоции, които той преживява във връзка със строителството и откриването на паметника, са причина за внезапната и ненавременна смърт на нейния баща. Голяма част от времето му минава в допълнителна работа и частни поръчки, някои вероятно оцелели и до наши дни, свързани с дърворезба, скулптурна украса по десетки фасади на видински сгради, изработвал е и надгробни паметници.
За него Бърни Бончев /виж отделна статия/ пише „Той познаваше целият Видински край в археологически и историческо отношение, като никой друг… С неговата смърт умря и археологическата мисъл в този край. Музеят в гр. Видин е изцяло негово дело. Като трудолюбива пчела той събираше и пренасяше всеки ден по нещо ценно. Едно нещо не трябва да се забравя, че Васил Атанасов беше като дух навсякъде и нямаше културно дело, в което да не е бил душата, идеологът или изпълнителят“.
Васил Атанасов има над 200 публикации по археология, етнография и история. Автор е на книгите „Из миналото на еснафите“, „Допълнителни сведения за някои местности около находището на Станиславовия надгробен надпис“, „Спомените ми от Видини кули. Книга за народа, написана по хронологични бележки, паметници и легенди“. Има сведения, че е бил подготвил, но поради липса на средства не е успял да издаде фундаменталния си труд за история на Видинския край, който не е открит сред архива му и др.
Изключително богата е и дейността му като художник и автор на десетки, а може би стотици картини. Сред като по известни се открояват – „Стамбол капия“, „Автопортрет“, „Из планините на Македония“, „Изоставени“, „Църквата до с. Лютиброд“ и др.
На 10 май 1978 г. във Видин е открита ретроспективна изложба, в която са включени 130 творби на Васил Атанасов.
Съпругата му Екатерина поп Аврамова Димитрова от Видин е завършила специалност „Изкуство“ в гр. Бърно, Чехия. Сключват брак през 1903 г. Тяхна дъщеря е инж. Цветана Василева Бояджиева /виж отделна статия/, а техен внук е Мариан Василев Атанасов – МОКРИН /виж отделна статия/.
Васил Атанасов умира на 21 декември 1943 г. във Видин.
Удостоен със званието „Почетен гражданин на Видин“ посмъртно на 17 февруари 1945 г.
За повече информация виж ДА Видин, Ф-550 К.