Бъдещият Видински митрополит е роден на 15 юли 1832 г. в гр. Берковица със светското име Коста Стоичков в много бедно семейство. Началното си образование получава в местното килийно училище, но остава кръгъл сирак и постъпва като послушник в манастира „Свети Йоан Рилски“ край гр. Чипровци, където след доказано смирение, ученолюбие и трудолюбие е подстриган в монашество с името Кирил през 1857 г., а малко по-късно получава и йеродяконски чин. На следващата 1858 г. е изпратен, с моралната подкрепа и материалната помощ на монашеското братство, в сръбската духовна семинария в гр. Сремски-Карловци, Австро-Унгария. Завършва богословското си образование си през 1863 г. и се завръща в България. Пристигайки обаче на пристанището във Видин, по донесение на гръцкия видински митрополит Паисий, е арестуван поради откритата в багажа му книга, описваща царуването на българския цар Йоан-Асен Втори. Патриаршеският съд в Цариград го осъжда със заключението, че книгата е „с вредно за държавата съдържание“ на три години заточение в провинция Сивас, Мала Азия. След освобождаването си през 1866 г. йеродякон Кирил се установява в гр. Тулча, Румъния, където става учител и дякон в местната църква. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, възведен в архимандритски чин и назначен за председател на българската църковна община в гр. Силистра.
През 1872 г. лично Екзарх Антим I го поканва в Цариград, където току що е учредена Българската екзархия, ръкополага го в епископски сан с титлата Белоградчишки и го назначава за викарий на Видинската митрополия. От 1874 г. Белоградчишки епископ Кирил е управляващ Скопската епархия, а на следващата година е избран за скопски митрополит. При започването на Руско-турската освободителна война през 1877 г. е отзован от Скопие и е на разположение на Светия синод в София. В периода 1887-1888 г. е управляващ Софийската епархия, а слез смъртта на екзарх Антим I през 1888 г. управляващ Видинската епархия.
На 17 февруари 1891 г. е избран, а на 21 март и канонически утвърден за видински митрополит. За 23-те години на своето служение във Видинската епархия митрополит Кирил способства и инициира сред население изграждането ва множество църковни храмове, укрепва кадрово църковните настоятелства, мобилизира и дисциплинира църковните служители, които се превръщат в достойни водачи към добродетелство на местното население.
Митрополит Кирил се откроява и с щедрата си и народополезна дарителска дейност. Още приживе редом с другите си просветителски и благотворителни дейности той предоставя 50 000 лева за изграждането на Духовната академия в София. След кончината му изпълнителите на завещанието му нареждат да се отпуснат следните дарения, които покойният собственоръчно е вписал в завещанието си:
- 30 000 лева за учредяване на фонд, от лихвите на който да се дават стипендии на двама ученика от Видинска епархия за следване в Софийската духовно академия;
- 20 000 лева на съборената църква „Свети вмч. Димитрий“, по 2 000 лв. на църквите „Свети Никола“ и „Свети Тодор Тирон“ във Видин, 1 000 лева на църквата в гр. Кула и 100 лева на църквата в гр. Белоградчик;
- 10 000 лева на българското читалище „Цвят“ и 5 000 лева на читалище „Развитие“ в Белоградчик;
- по 5 000 лв. на мъжката и девическата гимназии във Видин, 6 000 лева на Белоградчишката мъжка гимназия, 300 лева на Кулската мъжка гимназия за основаване фонд за бедни ученици.
Общата сума на даренията, включваща и суми извън тези от завещанието на митрополит Кирил, възлиза на 159 400 лева.
Митрополит Кирил умира на 21 май 1914 г. във Видин и е погребан в двора на катедралния храм „Свети вмчк. Димитър Солунски“.
През 2020 г. Видинския общински съвет го удостои със званието „Почетен гражданин на гр. Видин и на общината“.
Улица, водеща към Софийската духовна семинария в кв. „Лозенец“ носи името „Митрополит Кирил Видински“.