Дарителите Йоница и Йона Николови
Един от най-крупните благодетели и дарители Йон, както е рожденото му име, или Йоница Николов, както е известен и популярен сред съгражданите си, е роден на 12 октомври 1862 г. в с. Капитановци. Той е първородният син на доста състоятелния видински търговец, Никола Маринов и брат на Марин и Лилко Николови /виж отделни статии/, но има още един брат и една сестра. Началното си образование получава в родното си село, една година учи във Взаимното училище във Видин и една година в румънския град Калафат. Баща му го включва в търговските си дела ненавършил 18 години, а едва деветнадесет годишен се оженва за Йона /Йоана/ от с. Гомотарци. Предприемчив и решителен той значително разширява асортимента и освен зърнени храни предлага на съгражданите си и борсите и вино, строителни материали, богата гама селско-стопанска продукция и колониални стоки. Активната му обществена дейност и авторитета на народнолибералната Стамболова партия, в която дейно членува, водят до спечелването от него на кметските избори в с. Капитановци през 1891 г., а през 1893 г. и до избора му за народен представител в VII-то Народно събрание. През 1894/95 е избран за окръжен съветник, а през 1899 г. при разтурянето на Общинския съвет във Видин е назначен в състава на тричленката от правителството на д-р Васил Радославов. След масови граждански протести тричленката е подменена и той се отдава изцяло на търговската и благотворителната си дейност. През 1901 г. семейството му е сполетяно от голяма трагедия – при раждане умира единствената му дъщеря Иванка, но бебето и, което е момче и е кръстено на нейното име Иванчо оцелява, и е осиновено от Йоница Николов и съпругата му.
Първите му прояви на обществено ангажиран човек и гражданин са още от кметуването в родното му село през 1891 г., когато отделя 1000 декара земеделска земя от общинската мера, за отдаване под наем на бедни и безимотни съселяни и формиране на училищен и църковен фонд. С постъпленията във фонда и допълнителни дарения първо е довършена църквата „Света Троица“ в с. Капитановци, чието строителство е инициирано и финансирано с дарения и на неговия род, която е втора по големина в област Видин след катедралния храм „Свети Димитър“ и е с уникална за българските православни храмове архитектура. Личната и семейна дарителска дейност значително се разгръща след смъртта на дъщеря му. Част от къщата му, която се е намирала срещу днешната ЦДГ „Желязко поп Николов“ той отваря за приют за сираци, който премества срещу днешната МБАЛ „Света Петка“, като построява нова сграда, с всички необходими удобства за 100 обитатели. През 1912 г. закупува терен и финансира с 5 000 лв. строителството на училищната сграда в с. Капитановци, като съдейства то да е с 5, а не с 3 класни стаи, както е в първоначалния проект. През 1922 г. прави ново дарение за бедните ученици-сирачета от 4 145 лв., а през 1923 г. от 2 000 лв. След края на Първата световна война внася във Видинската народна банка внушителната сума от 10 милиона лева, с лихвите от която завещава да се издържа построения преди години от него приют. На 20 май 1923 г. от туберкулоза умира осиновеният му внук Иванчо и семейство Йоница и Мария Маринови осиновяват отново през 1928 г. този път единадесетият син на сестрата на Йоница Илияна, Александър Йончев, като поемат изцяло и издръжката по следването му в Софийския университет. През 1924 г. семейството прави крупно дарение от 500 000 лв. за довършване на Приюта за стари хора с увреждания /на мястото на днешната Районна здравна инспекция /РЗИ//, а по късно добавят още 100 000 лв. Приютът е открит през 1927 г. и носи името „Семейство Йоница Николови“ и е просъществувал до края на 60-те години. През 1928 г. Общински съвет – Видин приема решение и за наименуване на улица със същото име.
Йоница Николов е убит на 19 септември 1932 г. в центъра на Видин от негов длъжник.