Богословът, историкът, поетът и просветителят Йоан Раич е роден на 21 септември 1726 г. в гр. Сремски Карловци, Хърватска, но родовият му корен е от гр. Видин, където през 1699 г. е роден и където е израснал неговият баща Радослав /Райо/ Янков, известен повече като Райо Видинац. Йован Райч учи в началното училище на дякон П. Райкович и латино-славянското училище „Рождество Богородично“ при руснака Емануил Козачински. Продължава образованието си от 1744 г. до 1753 г. в еврейска гимназия и протестантски лицей, научавайки немски и унгарски език, а от 1753 г. до 1756 г. е студент в Киевско-Могилянската академия. След като пътува няколко години, посещавайки Москва, Смоленск, Полша, Молдова, Влахия, Константинопол и Атон се завръща в родния си град Сремски Карловци и става преподавател по география и риторика в местната църковна школа, откъдето е привлечен за професор в Духовната академия на Нови Сад. През тези години започва и активната си преводаческа дейност, превеждайки от църковно славянски и немски език редица произведения с духовно-религиозно съдържание. След 1772 г. се посвещава на монашеството и е ръкоположен за йеромонах, а по-късно за архимандрит в манастира „Свети Архангел“.
Йоан Раич е автор и на значими за времето си трудове, сред които е и четиритомната история на южните славяни „История разных славянских народов найпче Болгар, Хорватов и Сербов от тьмы забвения и во свет исторический произведенная Iоанном Раичем архимадритом в свято-Архангелском монастире Кобиле“, завършен от него през 1768 г. но доработван и издаден във Виена през 1794 г. /1, 2 и 3 книга/ и през 1795 г. /4-та книга/. Някои учени смятат, че Раич се е срещал с Паисий Хилендарски при престоя си в Атон и е бил повлиян от неговата „История славянобългарская“ /1762/. Първите три части на историята на Йован Раич са издадени още през 1795 г. в Русия, а през 1823 г. пълното издание е отпечатано в Будапеща. В България излиза само втората книга, касаеща българската история. Тя е преработена от Атанас Нескович със заглавие „История на славеноболгарског народа“ и излиза през 1801 г., а след още една преработка от Петър Сапунов е издадена и през 1844 г.
Раич има значим принос и в развитието на църковно-славянската поезия. Той е автор на стихове, епитафии и исторически поеми и издава стихосбирката „Разни стихове“ /1790/ и поемата „Боят на змея с орлите“ /1791/, но поетичното му творчество не е само в стила на църковно-славянската традиция, а отразява и говорния народностен език.
Умира на 22 декември 1801 г.
Считам за коректно да публикувам дословно писмото на Хърватски архиепископ Александър, изпратено ми на 21 май 2025 г., в което той прави корекция на някои данни от биографията на Йоан Раич, които аз съм заимствал от официални български историко-литературни източници:
„Уважаеми,
Предполагаме, че в тази статия говорите за ИОАН РАИЧ, българин, роден в хърватския град Сремски Карловци. Той не е сърбин, а българин. Не е живял в Сърбия, защото тя тогава не съществува. Роден е в Сремски Карловци, който е на територията на Унгарско-Хърватското кралство, което е част от Австрийското царство /от 1867 Австро-Унгария/ там е седалището на Карловачката архиепископия, която по същество е Православна църква на Хърватското кралство. На тази Църква е бил подчинен манастирът, в който е бил ИОАН Раич, така че не е бил в манастир на тогава несъществуващата сръбска църква. Град Сремски Карловци става част от СР Сърбия чак през 1946 г., т.е. повече от 220 г. след рождението на Раич. Не е било възможно в началото на 18. век Раич да е бил кръстен Jован /бг. Йован/, защото буквата J се появява в речника на Вук Караджич през 1818 г., т.е. почти 100 г. по – късно.“