Журналистът, поетът и публицистът Валери Вергилов Чуков е роден през 1956 г. в с. Арчар. Син е на лекаря нефролог Вергил Чуков от с. Покрайна и учителката Лиляна Чукова от с. Арчар. Той завършва средното си образование в първия випуск на видинската Гимназия с преподаване на чужди езици „Лиляна Димитрова“ през 1975 г. и е сред съучениците и най-близките приятели на поета Ани Илков /виж отделна статия/ и писателя Емил Андреев /виж отделна статия/. Висшето си образование завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“ и започва работа във в. „Поглед“ и програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. След напускането на България пребивава за кратко в Париж, а след това се установява в Лондон, където започва работа във ВВС World Service, а по-късно става и първият българин оглавил редакцията за предавания на български език.
Валери Вергилов Чуков пише поезия от ученическите си години, но двата му неуспешни опита да публикува свои творби – първият на стихотворения във видинския окръжен вестник „Червено знаме“ и вторият на своя превод на поемата „Стръкчета трева“ от Уолт Уитман във в. „Народна култура“ за дълго го въздържат от литературно творчество и публикации. След преустановяване на активната си журналистическа дейност обаче той отново се връща към поезията и публицистиката. Още през 2015 г. е редактор на стихосбирката на Ани Илков „Подготовка за напускане на сърцето“, а през 2018 г. издава и първата си стихосбирка „Не си отивам кротък“, следват „Течението на безследната вода“ /2021/, „Природи и реалности“ /2024/ и „За малко на земята“ /2025/. Автор е и на публицистичните книги „Still In the Queue – Bulgaria Waits for Democraci (IEDSS, London 1990) и „Трохи по пътя. Радио-картички от Лондон“ /2023/.
За неговата поезия Емил Андреев пише „За първата стихосбирка на Валери „Не си отивам кротък“ бях написал следното „Стиховете му са възторжено-тъжни философски песни, изваяни със смазваща езикова вещина. Мъдри и дълбоки, те тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърстваща поезия! Напомня ми за Уитмън, Пенчо Славейков и Елиът.“ За „Природи и реалности“ ще добавя съвсем малко към досието на поета – затрогващо роден, космополитен и много благонадежден.“