Доц. Лозан Атанасов Ницолов е роден на 3 март 1911 г. във Видин, в многолюдно семейство с девет деца, останали сираци без баща още през 1925 г. Началното, основно и средно образование завършва в родния си град, като работи още от най-ранните си детски години в керамичната фабрика, в шивашка работилница, тютюневата фабрика, при амбулантен търговец и т.н. и се включва активно съпротивителното движение като член и активист на Работническия младежки съюз /РМС/. През 1935 г. завършва висше образование в СУ “Св. Климент Охридски“ по специалността „Славянска филология“, а негови състуденти са проф. Стойко Стойков, Георги Колимечков /бъдещ министър на народната просвета/ и проф. Александър Бурмов. Същата година е назначен за учител в Търговската гимназия в гр. Фердинанд /днес Монтана/, а през учебната 1938/39 г. постъпва като учител по български език и литература във Видинската мъжка гимназия. Тук активно се занимава с нелегална комунистическа дейност, което става известно при разкритията в съдебните процеси за ремсовата дейност в гимназията. През 1943-44 г. за осем месеца е мобилизиран и отсъства от училище. През 1945 г. се премества със семейството си в София и последователно е учител V – та и II – ра мъжки гимназии и директор на I – ва мъжка вечерна гимназия. През 1948 г. е избран за щатен председател на Околийската профсъюзна организация на работещите в просветата. През 1950 г. кандидатства и е приет в началото за хоноруван, а по-късно за щатен преподавател и асистент по методика на преподаването по литература в СУ. Бил е няколко години и специалист в Управление „Висше образование“ към Министерството на народната просвета. През 1966 г. е избран доцент по методика на литературата за горния курс на средните училища. През 1970 г. е поканен да сътрудничи при откриването и утвърждаването на Висшия педагогически институт – Шумен, а от 1972 г. преминава на постоянна щатна преподавателска работа там. Във ВПИ е бил декан на филологическия факултет, заместник ректор по учебната част и неотменно член на Академичния съвет.
Доц. Лозан Ницолов има десетки публикации и научно популярни статии в специализирани и периодични издания. Автор е на книгата „Методика на литературното четене в средния курс“ /1958/- претърпяла 3 издания и Методика на обучението по литература“ /1962/, които много години са основни помагала за студентите и преподаватели в средния курс и е съавтор на „Речник на литературните термини“ /1963/ – претърпял 8 издания. Бил е и редактор в сп. „Български език и литература“.
За активната си обществено-политическа, научна и преподавателска дейност е удостояван многократно с държавни, научни и професионални отличия, сред които са и ордените „Св. св. Кирил и Методий“- II и I – ва степен, „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ – III – та степен.
Има дъщеря проф. Руселина Лозанова Ницолова, дфн, преподавател по съвременен български език в СУ /виж отделна статия/ и син доц. д-р Стефан Лозанов Ницолов, преподавател по квантова и лазерна електроника в ТУ-София /виж отделна статия/.
Доц. Лозан Ницолов умира на 23 януари 1998 г. в София.
За повече информация виж ДА-Видин, Ф – 1067.