Проф. д-р Иван Герасимов Станков, дфн е роден на 30 ноември 1956 г. в с. Гомотарци, област Видин. През 1961 г. семейството му се преселва в гр. Русе, където през 1975 г. той завършва средното си образование в Техникума по електротехника. През 1983 г. завършва специалността „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Две години работи като преподавател по български език и литература в с. Липница, община Враца. През 1985 г. печели асистентски конкурс в катедра „Българска литература“ на ВТУ, където преподава и към настоящия момент. През 1995 г. защитава докторска дисертация на тема „Разказът за деца и юноши в периода между двете световни войни“, а през 2010 г. и втора, голяма дисертация на тема „Васил Попов в идейно – естетическия контекст на своето време. Аспекти на релативизма и полифонизма“, с която придобива научна степен „доктор на филологическите науки“. Става доцент по Българска литература след Първата световна война във Великотърновския университет през 2002 г. и професор по Българска литература след Втората световна война през 2012 г. От 2014 г. е ръководител на катедра „Българска литература“ във Филологическия факултет на ВТУ. Бил е лектор по български език и литература в Букурещкия университет (2008 – 2012).
Проф. Иван Станков е автор на 6 литературоведски книги, публикувал е десетки статии в научни сборници и филологически периодични издания. Обект на научно-литературните му изследвания са българските автори от Христо Ботев през творците от началото на ХХ век и следвоенните поколения до множество съвременни писатели. Превежда от румънски език. Пише и художествена проза.
По-важни публикации – „Скръбният, нежният. Лирическият свят на Асен Разцветников“ (1993), „Йовковото творчество“ (1995, второ издание 1999), „Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов“ (1996), „На пътя на историята. Творчеството на Димитър Талев“ (2002), „Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм“ (2010), „Фигури на отвъдността в българската литература на ХХ век“ (2012).
Преводната литература обхваща заглавията – „Ослепително“ т.1, т.2 и т.3 (2004,2005 и 2012) – роман от Мирча Картареску, „Защо обичаме жените“ (2006) – сборник разкази от Мирча Картареску, “Носталгия“ (2007)- сборник новели от Мирча Картареску и „Червена бабичка съм“ (2009) – роман от Дан Лунгу.
Автор е и на художествена проза и публицистика. Първата му книга е сборникът с разкази „Спомени за вода“ (2014), следват „Улици и кораби“ /2017/, „Анчо Калоянов. Литературна анкета.“ /2017/, „Имена под снега“ /2019/, „Вечерна сватба. Разкази от други времена“ /2020/, „Късна смърт“ – роман /2022/ и сборникът с разкази „На два гласа“ /2024/.
Още първата му книга „Спомени за вода“ е отличена с втора награда в категория „Проза“ на ежегодния конкурс на портал „Култура“. През 2017 г. проф. Иван Станков е 13-я български литературовед удостоен с Националната награда за литературна критика на името на Иван Мешеков и Иван Радославов, връчвана от община Златарица. Сборникът с разкази „Имена под снега“ му носи наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ през 2020 г., а през 2021 г. е носител на наградата „Култура“ на община Велико Търново за ярки постижения в областта на изкуството и културата и на Националната литературна награда „Елиас Канети“, връчвана от община Русе и Международното дружество „Елиас Канети“. През 2022 г. става носител и на наградата „Стоян Михайловски“ на община Елена за философско-морализаторска поезия и проза.