Генерал-майор Кирил Марков – Златан е роден на 20 октомври 1918 г. във Видин. Родителите му са бежанци от Македония. Семейството има 11 деца, седем от които оживяват. Баща му е бил четник в четата на Борис Сарафов и участник в атентата на Солунската банка, за което е осъден на 3 години затвор. Още след 10-та си годишнина Кирил Марков е принуден да работи като ратай и чирак в месарница, обущарница, сарачница, дърводелска работилница, тухларна и т.н. Родителите му умират в рамките на един месец през 1938 г. и той е принуден да се грижи за част от по-малките си братя и сестри. Средното си образование завършва във Видинската мъжка гимназия през 1937 г. Като ученик е активен участник във въздържателното дружество, като през 1937 г. е делегат на Ученическия неутрален въздържателен съюз. Членува и в Юношеския туристически съюз, Червения кръст, Християнското дружество и Работническия младежки съюз /1937/. Като войник през 1938 г. е изпратен в Русенската школа за санитарни кандидат-подофицери, а след завършването ѝ през 1940 г. е разпределен в Общоармейската болница – София и Софийския военен конезавод. През 1941 г. се записва за студент в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. За да се издържа работи като келнер и словослагател. Активно се включва в антифашистката съпротива и след провал на групата за саботажни дейности е арестуван и жестоко инквизиран. През 1942 г. напуска университета и се присъединява към Южноморавския партизански отряд на територията на Югославия, получавайки партизанското име Златан, а през 1943 г. се прехвърля в Трънския партизански отряд и става член на Българската комунистическа партия /БКП/. През м. май 1944 г. е назначен за заместник командир на Първа софийска народоосвободителна бригада. Участва активно във военните действия на партизаните, доброволците и части от Съветската армия при сраженията с отстъпващите части на немската армия при г. Кула.
След 9 септември 1944 г. Кирил Марков става кадрови офицер в Българската народна армия. Последователно завършва Военната академия „Георги Сава Раковски“ и Военната академия „Михаил Василиевич Фрундзе“ в Москва и след дипломирането си работи в Министерството на народната отбрана, като най-продължително време е заместник началник на управление „Бойна подготовка“ на МНО, отговаряйки за тактическата и оперативна готовност сухопътните войски. През 1969 г. е произведен в звание генерал-майор.
Кирил Марков – Златан е автор на множество разработки и публикации свързани с антифашистката съпротива и дейността на българската армия в мирновременни и военновременни условия. Автор е на книгите „В бой последен. Партизански спомени“ /1966, 1981/ и „Време неподкупно. Спомени“ /1983/ и е съавтор на книгата „По пътя на Първа софийска народоосвободителна бригада“ /1980/.
Има три деца.
Умира през 1995 г. в София.