Инж. Цветана Бояджиева е родена през 1908 г. в София. Дъщеря е на Васил Атанасов Атанасов-Бояджиев /виж отделна статия/ и прекарва голяма част от детството си във Видин, но завършва средното си образование в София, а висше в Минната академия в гр. Леобен, Австрия през 1934 г. Тя е единствената жена в курса, първата жена минен инженер в България и първата жена металург в Европа, но дълго време след завръщането си в родината не упражнява професията си поради липса на процедура за признаване на дипломата ѝ. Била е преподавател и автор на учебник по металургия, използван години наред от първите поколения български специалисти в минното дело.
Цветана Бояджиева има и богато творчество проза и научна фантастика, което е библиографска рядкост. На книжния пазар може да се намери сборникът и с разкази „Жени“ /1948/. Библиографска рядкост е и книгата ѝ за нейният баща Васил Атанасов Бояджиев, излязла през 1944 г. в тираж от 1100 броя, на която прави фототипно издание в малък тираж отец иконом Йордан Василев /виж отделна статия/, от което има екземпляр в Държавен архив – Видин. Тя печати статии и публицистични материали в различни издания и е приета за член на Съюза на българските журналисти, но по-късно изключена поради критични материали за дейността на съюза и по въпроси от вътрешната политика в страната.
Майка е на археолога, мениджъра, публициста и сценариста Мариан Василев Бояджиев /виж отделна статия/.
През 2026 г. излиза биографичната книга за нея „Женски профили“, в която има и част от нейните разкази, с автори и съставители нейните внучки Елиа и Кристиана Бояджиеви.
Цветана Бояджиева умира през 1992 г. в София.