Поетът, писателят и драматургът Крум Каменов е от ромски произход и е роден на 15 февруари 1935 г. в с. Дражинци. Основното си образование завършва в родното си село, а от 1953 г. до 1955 г. завършва двегодишен курс за електрошлосер в Промишлено училище – школа за трудови резерви в Перник, през следващите години придобива квалификации за хладилен техник и електромонтьор за работа с електросъоръжения. Трудовият му стаж, по придобитите специалности, преминава през минни, промишлени, строителни и пристанищни обекти в Белоградчик, Димитровград, Кремиковци, Димово, Ружинци и Лом.
Крум Каменов пише от 1953 г. до последния си дъх стихове, разкази, приказки в рими, поеми, басни, епиграми, рубаи, незавършен роман и пиеса на български и ромски език. Публикува свои творби във вестниците „Дром дромендар“, „Рома“ и „Нов път“ и сам издава 8 поетични и прозаични книжки със собственоръчно илюстрирани корици, а през 2015 г. тримата му синове издават сборника с поетичното му творчество „По стъпките на вятъра“.
Подържал е активна писмена кореспонденция с ромския активист, общественик, поет и журналист Васил Чапразов, поета Иван Рудников и свещ. иконом Йордан Василев /виж отделна статия/, който е и автор на предговора към сборника „По стъпките на вятъра“.
Крум Каменов е сред десетте номинирани автори за наградата „Усин Керим“ през 2010 г., учредена от община Чепеларе и получава почетна грамота и плакет.
Умира на 15 април 2012 г. в родното си село Дражинци.
ПЕСЕН
Щом чуя ромска песен
в сърцето ми изгаря огън.
Очите ми сълзи изпускат-
щастливите сълзи.
Че думите са като мед,
а песента – като на птица.