Проф. Димитър Йорданов Димитров е роден на 10 декември 1915 г. в с. Бранковци. През 1938 г. завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „География“ и още като студент е активен участник в научните кръжоци по своята специалност. За една година след завършването си е учител по география в ОУ „Христо Ботев“ с. Гурково /днес гр. Дунавци/. От 1939 г., като войник и волнонаемен, до 1956 г. е метеоролог на Военновъздушните сили на България. От 1951 г. е хоноруван асистент в университета. През 1956 г. става научен сътрудник III степен в Географския институт на БАН. През 1958 г. става редовен доцент в СУ, а през 1964 г. е на специализация в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“. От 1967 г. е професор по климатология в СУ.
Дисциплините които преподава в университета са – обща климатология, синоптичен анализ, генезис на климата в България, климатичната подялба на България и градския климат и др. Проявява научен интерес и към аномалиите и екстремните явления като интензивните валежи, рязката промяна на температурите, сприите, градушките, суховеите и др. Изследва особеностите във формирането и проявяването у нас на последния пролетен и първия есенен мраз. Особено внимание отделя на влиянието на физикогеографските фактори върху формирането на териториалното разпределение на валежите на север и на юг от Стара планина.
Сред най-популярните му книги са: „Метеорологията в служба на родината“ /1952/, „Времето в България“ /1960/, „Стихийни атмосферни явления“ /1966/, „Обща климатология“ /1970, 1976, 1986/, „Климатология на България“ /1972, 1979/, „Климатични ресурси на България“ /1974/. Негови са и значителна част от главите на монографията, издадена от БАН „География на България. Физическа география“ /1992/ и др. Автор е на много научни и научно популярни статии и публикации, сред които научните студии „Бележки относно годишното разпределение на валежите в Северозападна България“, „Върху някои въпроси относно съвременното състояние и проблеми на климатологията“, „Някои изменения в температурния режим на София“ и др.
Съществен е приноса на проф. Димитър Димитров и за подобряване на учебните програми и актуализиране на учебното съдържание по география за средните училища. Той е един от съавторите на учебниците за 7-ми и 8-ми клас на ЕСПУ /1975/79 г. и 1982 г./. Съавтор е и на учебниците за учителските институти „Обща физическа география и география на България“ и „Физическа география на континентите“, както и на учебниците за ВУЗ– „Климатология на България“, „Обща климатология“, „Устройство на метеорологичните уреди и работа с тях“ и др.
Активен член е на Българското географско дружество и на секцията по география в Съюза на научните работници в България.
Носител е , заедно с още 4-ма свои колеги, на Димитровска награда за 1973 г. за изготвянето и издаването на Националния атлас на България, както и на други високи държавни, научни и военни награди и отличия.
Умира на 13 декември 1999 г. в София.