Журналистът и писателят Жан Изидоров Соломонов е роден на 19 юли 1956 г. в София, но коренът му е от Видин. Баба му Жанет Мордекай Пинкас е по-голяма сестра на Жул Паскин /виж отделна статия/. Баща му Изидор Соломонов /виж отделна статия/ е роден през 1921 г. и е бил също журналист – завеждащ „Икономически отдел“ и зам. главен редактор на в. „Отечествен фронт“. Автор е на книгата „Процесът Адолф – Хайнц Бекерле и някои изводи от него“ /1980/.
Жан Соломонов започва да работи още на 17 години като е бил печатар, ученик тапицер, дърводелец, разносвач на нафта, експедитор в бирена фабрика и товаро-разтоварач на Сточна гара. Завършва средното си образование в софийска вечерна гимназия, а висше във вечерния курс на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“ и започва работа във в. „Вечерни новини“, но по-късно е изпратен за две години /1980-82/ на специализация в курса „История на монотеизма“ в Будапеща, Унгария. След завръщането си в България е работил в редколегиите на вестниците „Народна култура“, „Софийски вести“, „Кооперативно село“ и „Демокрация“. Публикува свои хумористични и сатирични материали и във в. „Стършел“. През 1991 г. е изпратен в гр. Лион, Франция, като кореспондент на в. „Демокрация“ и със задача да открие и оглави Българо-френски културен институт, но неочаквано е съкратен и след унизителен период на трудовата борса и работа на парче в различни сектори се препитава като преводач към френския Червен кръст, преподавател по български език в частна езикова школа КоТоРо и възпитател в колеж, където се пенсионира. През тези години пътува и в други страни и е кореспондент на българската редакция на RFI /Radio France International/ до закриването и. През 2017 г. инициира създаването на библиотека с български книги в гр. Лион, изпратени от дарители, която носи емблематичното име „Отец Матей – Миткалото“.
Публикува свои пътеписи, разкази и статии както в български така и в чужди издания. В българския печат през последните години най-често негови творби се появяват във в. „Политика“, в. „Сега“ и в. „Десант“.
Член е на лионския Прес клуб.
Съавтор е на сборника „Българският ГУЛАК. СВИДЕТЕЛИ“ /1991/ и е автор е на книгите „Българското нашествие във Вилфранш. Шестнадесет години по-късно“ /2005/, „Вкусът на унгарската целувка. Разкази“ /2022/ и „Битпазарът на надеждите. Разкази“ /2025/, като последните две са представени в годината на своето издаване в клуба на Съюза на българските журналисти.