Актьорът Петко Георгиев Петков е роден на 16 декември 1941 г. в с. Раковица, където завършва основното си образование. Средното си образование започва в гр. Кула, но завършва във Видинската гимназия „Димитър Благоев“. Актьорските му заложби са оценени по достойнство първо от учителката му по литература в родното му село, която го включва редовно в рецитали и обредни ритуали. Още като ученик се качва на театралната сцена в самодейни спектакли с. Раковица и гр. Кула, а по-късно и в гр. Видин, където като стажант актьор името му се появява в театралните афиши още през сезон 1965/66 г. При първото му кандидатстване във Висшия институт за театрално изкуство /ВИТИЗ/ не е приет, но при второто успява. През 1969 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Кръстьо Мирски и постъпва на работа като актьор във Видинския драматичен театър „Владимир Трандафилов“. Първата му роля като професионален актьор е на Стойко от „Снаха“ на Георги Караславов, следва роля в „Напразните усилия на любовта“ от Уилям Шекспир и на Трибал в „Ромео и Жулиета“, също от Шекспир и много други. Режисьори на спектаклите са Любен Гройс, Леон Даниел, Виктор Мажурин, Йосиф Венков, Димитър Стоянов и други емблематични български и чужди постановчици. През периодите 1983-1999 г. и 2008-2014 г. е директор на театъра , а от 2000 г. до 2008 г. и дълги години след 2014 г. е в трупата на Врачанския куклено-драматичен театър.
Най-значими роли в творческата му биография са на – Цар Петър от „Книга на царете“ от Маргарит Минков, Живко от „Майстори“ по Рачо Стоянов, Томас Мюнцер в „Човекът, който нямаше корен“ от Милко Милков, Старият Гранде от „Йожени Гранде“ по Оноре дьо Балзак, Йован Табута от „Щуро племе“ от Йосиф Венков, дядо Димитър от „Да убиеш премиер“ от Емил Андреев /виж отделна статия/, Абдулах в „Забрадка на слънцето“ от Кирил Топалов и др. Снимал е и в киното, където оставя ярка следа във филмите – сериала на БНТ „Златният век“, където участва в десет от единадесетте серии на филма, „Среща на силите“ и др. Бил е ръководител на самодейни театрални състави, сред които е и съставът на Народно читалище „Развитие-1893“- Белоградчик.
Петко Петков е носител на званието „Заслужил артист“ от 1985 г.
Има 3 дъщери, едната от които Албена Петкова Георгиева /виж отделна статия/ също е актриса.
Умира на 7 май 2024 г. в София.