Писателят, журналистът, преподавателят, преводачът, сценаристът, редакторът и драматургът Емил Андреев е роден на 1 септември 1956 г. в гр. Лом. Баща му е роден в с. Търговище, община Чупрене, където Емил прекарва и част от детските си години. Съпругата му Даниела е от Видин. Основно образование той завършва в родния си град, а средно в първия випуск на Гимназията с преподаване на чужди езици „Лиляна Димитрова“ – Видин през 1974 г., където негови съученици и най-близки приятели са поетът доц. д-р Ани Илков /виж отделна статия/, журналистът, поетът и публицистът Валери Чуков /виж отделна статия/, фотографът Камен Димитров /виж отделна статия/ и други знакови личности, възпитаници на елитната гимназия. Същата 1974 година в окръжния видински вестник „Червено знаме“ отпечатват за първи път неговия разказ „Момчето и морето“. Приет е за студент във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, специалност „Английска филология“. Дипломира се през 1981 г. и започва работа като учител в ГПЧЕ – Видин, а през 1982-ра година е привлечен за журналист в отдел „Култура“ на в. „Червено знаме“. През 1984 г. е избран за председател на Клуба на младата художествено-творческа интелигенция – Видин. През 1985 г. преминава на работа като главен редактор на в. „Народна трибуна“ в родния си град Лом /преименуван през 1990 г. на в. „Ломски вестник“/ и завършва курса си по журналистика във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. През следващите години е икономически директор на в. „Стършел“ /1992-94/, преподавател по английски език в Богословския факултет на СУ“ Св. Климент Охридски“, преводач и редактор във фирмата за преводи на филми „Български текст“, основно за тв каналите „Енимъл планет“ и „Дискавъри“. През 1999 г. заедно с поетите Румен Леонидов и Ани Илков създават сп. „Български месечник“, от което излизат 13 броя. След 2001 г. се отдава изцяло на писателския труд.
След първата си публикация през 1974 г. Емил Андреев продължава да пише разкази, но за втори път негови два разказа са отпечатани едва през 1985 г. в сп. „Септември“, въпреки, че според негови спомени вече е имал ръкописите на сборниците си с разкази „Ломски разкази“ и „Късен сецесион“ и ги е предлагал за издаване във варненското издателство „Георги Бакалов“. Публикувал е разкази в списанията „Септември“, „Отечество“, „Страница“, в алманасите „Света гора“, „Огоста“, във в. „Литературен вестник“ и др. Участва в съставянето на антологиите „Bulgarien Prosa“ /2005/, „От „Ниво за напреднали“ до „Деград“ /2011/, „Зелени разкази 2“ /2012/ и др.
Дебютната му книга е „Ломски разкази“/1996, 2006/, следват – „Късен сецесион. Из показанията на един свидетел“- разкази /1998/, „Островът на пияниците“- разкази /1999/, романите „Стъклената река“ /2004/, Проклятието на жабата“ /2006/, „Лудият Лука“ / 2010/, както и „Боби Блажения и Другия американец“- разкази /2016/, „Нашата книга“ /2016/, „Избрано“ /2016/ и „Варко. Роман/с/“ /2026/.
Автор е и на пиесите „Да убиеш премиер“ /2002/, „Иманяри“ /2003/, „Бебето“ /2004/ и „Вълшебната лодка на Жъц“ /2007/.
През 2010 г. романът му „Стъклената река“ бе филмиран от режисьора Станимир Трифонов, който е режисьор и на следващият филм „Блаженият“ /2021/ по романа на Емил Андреев „Боби Блажения и Другия американец“.
Емил Андреев е съсценарист на култови телевизионни сериали – „Под прикритие“ /2011/ и „Четвърта власт“ /2013/ на БНТ и „Дървото на живота“ /2011/ по книгата на Владимир Зарев „Битието“ на ТВ7.
Произведения на автора са преведени на английски, полски, румънски, сръбски, словашки, украински, френски, хърватски, чешки и други езици.
Носител е на наградите – за „Стъклената река“ – на Фондация ВИК, обявен за роман на 2005 г., номинация за най-добър източноевропейски роман за 2006 г., номинация за наградата „Балканика“ за 2007 г. и за „Проклятието на жабата“- наградата „Хеликон“ за 2007 г. и номинация за Националната литературна награда „Елиас Канети“.