Голямата българска актриса Леда Тасева е родена на 22 август 1926 г. във Видин. Баща й Цветко Тасев е от Видинския край /с. Раяновци, Белоградчишко/, а майка ѝ Зора е от гр. Дунавци, от рода Релаклийски, където тя прекарва част от детството си при нейните родители, в родния ѝ майчин дом, който и днес съществува. Леда е по – малката сестра на най-добрата българска художничка на театрални и фолклорни костюми Венера Цветкова Тасева – Наследникова /виж отделна статия/. Средното си образование Леда завършва през 1944 г. в I-ва девическа гимназия – София и още в ученическите си години си избира артистичния псевдоним Леда впечатлена от легендата за етолийската принцеса и спартанска царица Леда, известна с неземната си красота, в която се влюбва и която прелъстява върховния олимпийски бог Зевс. Веднага след абитуриентския си бал тя заживява, а по-късно се и омъжва за Йордан /Дачо/ Цанков, племенник на бившия министър – председател проф. Александър Цанков /виж отделна статия/. Съпругът й, заради произхода си, е интерниран на различни места в страната, включително и във Видин, където тя започва работа като актриса в местния театър /1951/. През 1952 г. е приета във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, в който са и други бъдещи големи български актриси като Емилия Радева, Гинка Станчева и Татяна Лолова. След завършване на висшето си образование през 1956 г. Леда се омъжва за проф. Стефан Сърчаджиев, с когото се познава още от времето на снимането на едни от първите му филми като режисьор „Утро над Родината“/ 1951/, в който тя си партнира с Любомир Кабакчиев и Апостол Карамитев и „Наша земя“ /1952/, като във втория филм тя прави и първата си самобитна роля на гръцка проститутка, но филмът е спрян след премиерата си. След дипломирането си Леда Тасева е разпределена в Драматичен театър „Гео Милев“- Стара Загора /1956 – 57/. Играе на сцените на Сатиричния театър /1957- 58/, създаден от проф. Стефан Сърчаджиев, Бургаския театър /1958 – 60/, Пловдивския театър /1960 – 61/, Театъра на народната армия /1961- 63/, Драматично – кукления театър – Враца /1964 – 73/, Пазарджишкия драматично – куклен театър /1975 – 77/, Драматичен театър – София /1977 – 89/. Била е омъжена и за големия български актьор и режисьор Иван Андонов, с когото имат дъщеря, една от най-добрите преводачки от френски език Зора Иванова Андонова.
След 1960 г. Леда Тасева се снима в много филми и спектакли на Телевизионния театър, участва като солистка в джазовата формация „Бели, зелени, червени“, записва впечатляващи роли в радио – театъра и участва с рецитали, включително и на собствени стихове и в телевизионния и радио ефир.
Била е член на Съюза на филмовите дейци в България.
Изявява се и като поетеса, но за съжаление единствената й стихосбирка „Изповеди“ е издадена посмъртно през 1994 г. от нейната колежка и приятелка актрисата Анета Сотирова.
Запомнящи се са ролите й в Телевизионния театър на БНТ, които в първите години се излъчват директно – „Вечери в Антимовския хан“ по Йордан Йовков /1962/, „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир /1963/, „Смуглата лейди от сонетите“ от Бърнард Шоу /1964/, „Тойфеловата кула“ от Богомил Герасимов /1974/, „Страстната неделя“ от Павел Павлов /1978/, „Разплатата“ от Алфред дьо Вини /1982/, Харолд и Мод“ по Колин Хигинс /1986/, където изпълняват главните роли със Стефан Данаилов. Режисьори на постановките са Павел Павлов, Нина Минкова /виж отделна статия/ и Хачо Бояджиев /виж отделна статия/.
Снимала се е и в 34 български филми и филми с чуждо участие. Знакови от тях са, първият в който участва с по-значима роля „Бъди щастлива Ани“ /1961/, както и в „Птици и хрътки“ /1969/, „Сиромашко лято“ /1973/, „Трудна любов“ /1974/, „Самодивско хоро“ /1976/, „Звезди в косите, сълзи в очите“ /1977/, „Прозорецът“ /1980/, “Черно – бяло“ /1983/, „Черните лебеди“ /1985/, „Да обичаш на инат“ /1986/, „Ганьо Балкански“ /1989/ и др.
През 1980 г. Леда Тасева печели първите награди за най – добра женска роля на Съюза на българските филмови дейци за главната си роля в образа на Венера във филма „Прозорецът“ и на Съюза на артистите в България за ролята на Аномалия в пиесата „Човекоядката“. През 1986 г. става носител на орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1987 г. е удостоена със званието „Заслужил артист“.
Умира на 4 юли 1989 г. в София от рак, десет дни след като е изиграла последната си роля на сцената, а след падането на завесата е припаднала в ръцете на колегите си. Тя е първият български актьор изпратен с аплодисменти в последния му път. Минути преди ковчегът с тялото ѝ да бъде изнесен от залата за поклонения, нейната колежка и много близка приятелка Илка Зафирова започва да ръкопляска и приканва всички да отдадат последна почит на голямата актриса Леда Тасева.
През 2024 г. по повод 35-та годишнина от смъртта на Леда Тасева върху родната ѝ къща в гр. Дунавци е поставена и открита паметна плоча по инициатива на Емил Йорданов – създателят на първия частен музей на българското кино, култура и изкуство и известния видински дисководещ Васко Громков /виж отделна статия/.
На 1 септември 2026 г. по повод на 100 годишнината от рождението на актрисата журналистът Георги Тошев представи за първи път пред публика във Видин документалния си филм „Загадката Леда Тасева“ и книгата – тетрадка „Думите на Леда“.
В едно свое интервю Леда Тасева казва „Тръгнала съм си от Видин, защото не съм сигурна, че ме разбра, но винаги ще се завръщам с мислите си във Видин, защото само там съм се чувствала свободна.“