Писателят Илия Николчин е роден на 20 май 1931 г. в с. Стакевци. Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия, а висше в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Славянска филология“. Учителствал е в Белоградчик и Вършец. Като учител е сътрудничил на в. „Отечествен зов“-Враца и някои национални издания. Бил е щатен журналист след 1960 г. във в. „Септемврийско слово“-Михайловград, в. „Червено знаме“-Видин и в. „Народна младеж“ и на редакторска работа в списанията „Дружба“, „Дружинка“ и „Пламъче“. Две години е работил е като сътрудник на заместник председателя на Държавния съвет Георги Джагаров.
Една от първите публикации на Илия Николчин е статията „Някои речникови особености на говора в с. Стакевци“, Белоградчишко“, публикувана в сп. „Език и литература“ през 1958 г. Следват сборниците с разкази „Доброто небе на планетата“ /1966/, „Световно пътешествие“ /1967/ и „Железни хризантеми“ /1971/. През 1970 г. излиза първата му книга за деца „Слънчеви коне“, а през 1972 г. излиза и първият му роман „Девет месеца и една нощ“. Следващата му книга за деца „Турлакиада“ излиза през 1980 г. Същата година отпечатва и документалната повест „Братя Саздови“. През 1982 г. издават книгата му „Една година, един живот“ и след няколко години се появява и романтичният роман „Пътешествие с Ива“ /1987/. Издава и романа „Балканската Кармен“ /1998/, историографския очерк „Книга за Стакевци“ /2001/, сборникът с новели „Ние, влюбените“ /2003/ и „Сатиникон“-саркастичен роман /2006/. След смъртта му неговите близки намират ръкописа на романа „Трусът“, написан още през 1975 г. и го издават през 2016 г. Остават неиздадени книгата му за Първул Станков и сборникът с новели „Високият проход“.
Бил е член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите български писатели.
Илия Николчин има две дъщери Ива Илиева Николчина и проф. Миглена Илиева Николчина /виж отделна статия/.
Умира на 28 юни 2011 г. в София.