Писателят Юлиан Ризов е роден на 20 юни 1946 г. във Видин. Средното си образование завършва в Техникум за черна и цветна металургия „Академик Иван Павлович Бардин“ – София, специалност „Металургия“. През 1968 г. започва работа в Металургичен комбинат – Кремиковци като ел. монтьор по КИП и А и организационен работник и в Кораборемонтен завод „Одесос“ – Варна като корабен монтьор. След завръщането си в София се включва активно в обществения живот.
Юлиан Ризов публикува разкази, есета и епиграми в централни и местни издания – в. „Пулс“, в. „Стършел“, в. „Червено знаме“- Видин, в. „Народно дело“- Варна, в. „Вълчидолска трибуна“, в. „Трета възраст“, в. „Втора младост“, в. „Кремиковски металург“ и др. и е автор на книгите – „Панаир на душата“ /2007/, „Виенско колело“ /2009/, „Пукнато гърне“ /2010/, „Пак е петък“ /2013/, „Втори шанс“ /2015/, „И се изнизаха годините“ /2018/, „А реката си тече“ /2020/, „Като че беше вчера“ /2023/ и предстоящата за отпечатване през 2024 г. „Да догониш залеза“.
Дългогодишен член е на Литературен клуб „Люлин“, както и на Съюза на българските журналисти и Съюза на българските писатели /2019/.
Носител е на първа награда за есе и трета награда за разказ на конкурси на читалище „Христо Смирненски“- кв. „Красно село“- София и на награди на в-к „Народно дело“ – Варна и на Съюза на българските творци.