Христо Николов Кузмов е роден на 26 юни 1922 г. в с. Бачково, Пловдивска област. От ранните си години се изявява с музикалната си и рецитаторска дарба. Средното си образование завършва в гр. Асеновград. Приет е Пловдивската духовна семинария с осигурена стипендия, но я напуска, за да участва във Втората световна война. Ранен е и въпреки лечението до края на живота си има болки от раните. Започва работа в местната поща на Асеновград, но по-късно е приет и десет години е стажант-актьор и актьор в Асеновградския театър. Последователно играе в театрите във Враца, Видин, Варна и Провадия. През 1963 г. е назначен в трупата на Михайловградския драматичен театър „Драгомир Асенов“, а от следващата 1964 г. до 1969 г. е и негов директор. Играе в спектакли на театъра до пенсионирането си през 1990 г.
Във Видинския театър Христо Кузмов е през сезон 1958/59 г., когато на сцената му се играят пиесите „Вдъхновение“ от Магда Колчакова, „Милионерът“ от Йордан Йовков, „Вампир“ от Антон Страшимиров, „Среща с младостта“ от Алексей Арбузов, „Хотел Астория“ от Алексей Арбузов, „Свети, но не сгрява“ от Александър Островски, „Дърветата умират прави“ от Алихандро Касона, „Клетниците“ от Виктор Юго, „Игра на любовта и смъртта“ от Ромен Ролан и „Неспокойни сърца“ от Г. Шишмановски. В театралната преса има положителни отзиви за ролите на Христо Кузмов в пиесите „Пожар“ от Любомир Владков в образа на Кралю Ножара и в „Синята светлина“ от Маргарита Чолакова. Тук той среща и втората си съпруга Пролет Бораджиева /виж отделна статия/.
Запомнящи се роли на театралната сцена на Христо Кузмов са в пиесите – „На дъното“ от Максим Горки, „Тартюф“ от Молиер, „Снаха“ от Георги Караславов, „Романтичният юг“, „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, „Балкански аристократи“ от Любимка Бобич, „Любовта и сянката“ от Тодор Генов, „Господарите“ от Величко Нешков, „Железният светилник“ от Димитър Талев и др.
Актьорът има роли и в българските игрални филми „На всеки километър“, „Хищникът“ и „Записки по българските въстания“.
Носител е на национални награди и държавни отличия. През 2012 г. е обявен за „Почетен гражданин“ от Общински съвет – Монтана.
Умира на 27 март 2013 г. в Монтана.