Журналистът, издателят, книжарят, общественикът и щедрият дарител Тодор Хаджитошев е роден през 1858 г. в гр. Враца, където получава образованието си. През 1879 г. се заселва във Видин и започва работа като телеграфист, но през 1883 г. напуска държавната служба и отваря собствена книжарница. Същата година става активен член на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. По време на Сръбско-българската война /1885/ е телеграфист и преносвач на Българската телеграфна агенция от Калафат, Румъния и е ранен. През 1887 г. е избран за училищен настоятел и общински съветник, а през 1890 г. за народен представител в VI-то обикновено народно събрание, заедно с тогаващните министър-председател Стефан Стамболов, министър на просвещението Георги Живков и Туца Гогов Миков от с. Ново село, всичките стамболовисти. В същият период става наемател, а в последствие и собственик на печатницата на дружество „Свобода“, в която в качеството си на издател и редактор на 18 юли 1892 г. издава в. „Видин“, в близко сътрудничество с учителя Никифор Недев /виж отделна статия/. В печатницата се печатат и книги – преводна и родна литература, брошури и други печатни издания. През 1893 г. Тодор Хаджитошев е избран отново за народен представител в IV-то Велико народно събрание, и в съдружие с Найчо Цанов внасят от Виена нова модерна печатница, на която се печата и вестникът на Демократическата партия във Видин „Народен лист“. Постепенно дейността му запада, той продава машините и се преселва в София.
Името на Тодор Хаджитошев е свързано освен с издателската, разпространителска и журналистическа дейност и с неговата благотворителност. Той получава пълномощното на Видинското църковно настоятелство за събиране на даренията от София за катедралния храм „Св. Димитър“ и се справя отлично с гласуваното му доверие. Прави щедри дарения на училища, читалища, бедни ученици, изявени учители и различните благотворителни дружества и акции. Честността и щедростта го поставят под ударите на недобросъвестни съдружници и лъжливи партньори, които го разоряват и той доживява дните си в бедност.
Умира през 1903 г. в София.