Роден е на 23 юли 1878 г. в с. Ново село в многодетно семейство на преселници от гр. Чипровци. Начално си и прогимназиално образование получава в родното си село и от 1890 г. до 1894 г. е чирак в различни занаятчийски работилници. През 1894 г. се записва във Видинската гимназия и живее в пансиона за бедни ученици. През 1896 г. е изключен от гимназията за социалистическа дейност и пропаганда и учителства в с. Ново село, с. Флорентин и с. Градсковски колиби. През 1899 г. заедно с негов колега са уволнени заради сказка пред селяните, но след подписка на няколко стотин съселяни е върнат в училище. През 1900 г. се дипломира като частен ученик във Видинската гимназия. Организира стачки и митинги и се отдава на профсьюзна и политическа дейност. През 1902 г. се записва за студент в Юридическия факултет на Софийския унивеситет и става съратник на Димитър Благоев /виж отделна статия/ и негов помощник в издаването на сп. „Ново време“, където публикува редица свои статии. Едновременно сътрудничи и на другия социалистически орган в. „Работнически вестник“. Тодор Петров ръководи студенските движения, организира срещата на българските и сръбските студенти в Белград, изявява се като забележителен оратор и трибун на масови протести, събрания и сбирки. През 1908 г. се дипломира, завръща във Видин и става адвокат. През 1912 г. е избран за общински съветник. По негово предложение заседанията на съвета са публични и се провеждат в театъра, разглеждат се въпроси свързани с експлоатацията на работниците и селяните, въвеждането на прогресивно-подоходния данък, безплатното лечение на трудещите се и бедните, закрилата на женския и детския труд, промените в полза на работниците в трудовото законодателство и т.н. През 1913 г., 1914 г., 1919 г. и 1920 г. е избран с внушително мнозинство за народен представител в XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то народно събрание и десет години изпълнява безукорно задълженията си, превръщайки се в един от най-активните участници в дебатите и вносител на десетки предложения за промени в законодателството и социалната политика на страната.
Тодор Петров продължава и публицистична си дейност в редица партийни, периодични и ежедневни издания. Избиран е за секретар на Окръжния комитет БКП /т.с./ и за секретар на Централния комитет на партията /1923/. Участва във всичките ѝ форуми и внася ценни предложения за подобряване на нейното влияние сред гражданите и при управлението на страната.
Въпреки че се разболява от туберколоза още през 1904 г. той е неуморен във всичките си ангажименти и като адвокат, и като общински съветник, и като народен представител, и като публицист, и като партиен функционер.
През 1978 г., по повод на 100 годишнината от рождението му излиза сборник с негови статии и публикации под заглавие „Тържеството на пролетарската революция“.
Умира на 10 август 1924 г. в София.
След смъртта му децата му Милчо и Роза са изпратени от ЦК на БКП в СССР. Където завършват образованието си и живеят.
В село Ново село родната му къща е превърната в музей, а централната улица носи неговото име, негов бюст-паметник е издигнат в Крайдунавския парк на Видин, а до 1990 г. входния булевард на града, няколко предприятия, АПК- Брегово и трудови колективи носят неговото име.