Художникът и музикантът Тихомир Русев Коджаманов е роден на 21 декември 1892 г. в гр. Габрово. Но когато е две годишен семейството му се премества във Видин. Син е на диригента и композитора Руси Стоев Коджаманов /виж отделна статия/, а майка му е от потекло на художници и зографи. Средното си образование Тихомир Коджаманов завършва във Видинската гимназия. Баща му полага доста усилия да го направи музикант. Свири на пиано и цигулка и учи контрабас и флейта. Всяка вечер семейството, майката, бащата и петте деца правят своеобразни концерти, но той отстоява желанието си да стане художник. В по-късни свои публични изявления обаче нерядко споделя, че е „виждал в музиката – картини, а в картините – музика“. Още като ученик през 1911 г. прави и първата си самостоятелна изложба от 60 пейзажа на р. Дунав. През 1912 г. става един от основателите на Дружеството на новите художници в България. Продължава образованието си в Художественото индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка, с когото още като негов ученик участва в иконописването на храма „Св. Александър Невски“, което му помага по-късно при зографисването на катедралния храм на Видин „Св. Димитър“. Негови са иконата от дясната страна на олтара „Христос превръща водата във вино на сватбата в Кана Галилейска“ и някои фризове и винетки от вътрешната украса. Завършва образованието си през 1913 г. Като студент се издържа като контрабасист на хонорар в оперния оркестър при Софийската опера. Участва като военен художник в Балканската и Първата световна война и е носител на военни ордени и медали. През 1919 г. е назначен за учител по изобразително изкуство във Видинската гимназия. Следващата година се оженва за Катерина Караджова, която е от гр. Лом. През 1923 г. без приемен изпит, само срещу представените 12 свои картини е приет на специализация от проф. Юлиус Юнгфирт във Виенската художествена академия, който му предлага да стане негов асистент. Не завършва специализацията си поради финансови причини и през 1925 г. отново се завръща като учител във Видин. Преподава рисуване и музика в прогимназия „Св. Климент Охридски“, организира изложби на свои ученици и ръководи ученически оркестър от хармонисти. През 1928 г. експонира самостоятелна изложба във Военния клуб във Видин, която се превръща в знаменателно събитие за града и дълго вълнува любителите на изобразителното изкуство.
През 1936 г. негови колеги му организират юбилейна изложба по повод 25-та годишнина от първата му самостоятелна изложба, при откриването на която италианският консул в София обръща внимание на присъстващите върху една характерна черта на изкуството му, че освен слънце в картините му има и музика. През 1940 г. се пенсионира по болест и се премества със семейството си в София.
Тихомир Коджаманов има 23 самостоятелни изложби в София, Видин, Варна, Лом, Плевен, Пловдив и други градове в страната. Участва активно в 25 от Общите художествени изложби на Окръжните галерии, поради което почти няма галерия в България, която да не притежава негови картини. Негови творби има в художествените галерии и частни колекции в Холандия, Англия, Русия, Украйна, Австрия, Франция, Румъния, Полша, Чехия, Германия и др.
Нарисувал е над 2000 етюда и скици на Дунава и неговото крайбрежие, поради което звучи съвсем закономерно оценката за творчеството му, в която се подчертават „…неговото художническо прозрение и неговата оригиналност, неговия патос и лирическа мекота и …постоянното дунавско присъствие“. Предпочитаните от него техники са маслото и акварелът. Рисува също портрети, натюрморти и голи тела. Репродукции от негови живописни платна са публикувани в сп. „Славянско изкуство“, излизащо в Париж на френски и руски език и в книгата на изкуствоведа И. Цирлин „Изобразителното изкуство в България през XIX и ХХ в.“, издадена в Москва през 1963 г.
Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“- Видин се съхраняват творбите му – „Пейзаж от Видин“, „В парка край Видин“, „Жита“, „Вършитба в Каблешково“ и „Автопортрет“.
За педагогическата си и творческа дейност е удостоен с Кавалерски кръст и Кавалерски кръст с корона за гражданските си заслуги.
Умира на 5 май 1975 г. в София.
През 1977 г. Видинската художествена галерия „Никола Петрова“ организира посмъртно юбилейна /85 години от рождението му/ негова изложба.
За повече информация ДА-Видин, Ф-547К.