Роден е на 12 май 1895 г. във Велико Търново в чиновническо семейство. Има още четирима братя. През 1901 г. семейството му се премества във Видин, където баща му е назначен за секретар на окръжното управление. През 1914 г. Теодосий Атанасов завършва Скобелевата гимназия – Видин. Като ученик пише стихове, подготвя и изнася реферати по литература и история, пише и разкази, които брат му Васил илюстрира. През учебната 1914/15 г. е назначен като волнонаемен учител по математика във Видинската девическа гимназия. Завършва школата за запасни офицери в навечерието на Първата световна война и е изпратен на фронта. Командир е на рота в 51-ви пехотен полк на Трета сборна дружина. Раняван е в боевете при Чеган и Лерин. След войната учителства в с. Грамада, с. Раковица, с. Ново село и е главен учител в с. Ракитница. През 1921 г. се премества в София, постъпва на работа в театър „Одеон“ и се записва в Свободния университет. Веднага е избран за председател на Студентското дружество и редактор във в.“Студентска мисъл“, който е с левичарски уклон. Арестуван е многократно, бил е заподозрян за участие в атентата в черквата „Св.Неделя“ през 1925 г. и репресиран.

     Пише разкази и ги печата в почти всички софийски вестници. Член е на литературната група „Прометей“. Първият му отпечатан разказ е „Без път“ във в. “Лъч“ /1924/. През 1932 г. излиза сборникът му с разкази „Дунавски нощи“, в който авторът събира публикувани в различни издания свои очерци за видни личности от Видинския край. През 1935 г. с Никола Никитов започват издаването на поредиците „Велики българи“ /1935-1945/, „Български царе“ /1937-1945/ и „Художествено-историческо четиво“ /1940/, предназначени за учащите се. През 1937 г. е приет за член на Съюза на българските писатели. Започнал с разкази за съвременния живот Теодосий Анастасав постепенно се увлича по сюжети от далечното минало, като произведенията му с историческа тематика имат очерков характер. Публикувал е глави и от романа си за Иван Вазов.

     Издал е тридесет и три книги, някои от които са претърпели по повече от едно издания – „Малък свят. Разкази“ /1929/, „Петър Делян. Историческа повест“ /1929/, „Дунавски нощи. Разкази“ /1932/, „Бан Янука. Историческа повест“ /1934/, „Поредица „Велики българи“ – „Светогорският монах. Паисий Хилендарски“ /1937-3 изд./, „Последният патриарх. Патриарх Евтимий“ /1939-2 изд./,  „Стружките братя. Братя Миладинови“ /1939-3 изд./, „Великият скитник. Георги Раковски“ /1937-4 изд./, „Ядовитото перо. Любен Каравелов“ /1937-3 изд./, „Поетът бунтовник. Христо Ботев“ /1936-4 изд./, „Апостолът на свободата. Васил Левски“ /1936-4 изд./, „Балканският орел. Хаджи Димитър“ /1937-3 изд./, „ Константин Фотинов“ /1941/, „Стефан Караджа“ /1941-3 изд./, „Христо Г. Данов“ /1943-2 изд./, „Бачо Киро Петров“ /1942-2 изд./, „Даме Груев“ /1942/,  поредица „Български царе“ – „Цар Самуил“ /1941/, „Цар Калоян“ /1941/, „Цар Михаил Шишман“ /1942-2 изд./, „Цар Иван Александър“ /1942/ , отделни книги – „Дунавски разкази“ /1938/, „Предисторически човек“ /1940/, „В Асировавилония“ /1940/, „Евреи“ /1941/, „Крали Марко. Роман“ /1942-2 изд./, „Пламък от огнището. Роман“ /1947/, „Борис Сарафов“ /1947/, „Бачо Киро. Повест“ /1955/, „Патриарх Евтимий. Повест“ /1957/, „Опълченци. Разкази“ /1960-2 изд./, „През Балкана. Разкази“ /1962/

     В края на дните си диктува на своя родственик Любомир Георгиев мемоарните си спомени за Видинската гимназия, които остават недовършени и неиздадени.

     Умира през м. март 1983 г. в София.