Стефан Станев Димитров ероден на 31 юли 1896 г. във Видин. Средното си образование завършва във видинската гимназия през 1914 г. и веднага постъпва в школата за запасни офицери, а след завършването ѝ заминава за фронта и е зачислен като офицер в Трети бдински пехотен полк. Взема участие в боевете на Южния фронт при Битоля, Братин дол и Червена стена. Награден е с орден за храброст. След пробива при Добро поле попада в плен и пребивава 7 месеца в пленническите лагери “Гросете” и “Микра”, откъдето избягва и се завръща в България. През 1918 г. е приет за студент в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Право”. Дипломира се през 1922 г., оженва се за видинчанка и се установява като адвокат в родния Видин. През 1924 г. се включва активно в обществено – политическия живот на града като член на “Демекратическия сговор” първоначално като член на тричленката за провеждането на изборите за общински съвет, а по-късно като общински съветник, помощник кмет и кмет на града /1927 – 1929/. Кметуването му е свързано с мащабно благоустрояване на града, довършване на електрофицирането, запълват се част от блатата, поставя се началото на крайдунавския и крайградския паркове, разгръщат се социалните и здравни функции на общината. През 1928 г. и през 1944