Роден е в Сараево през 1791 г. Учи в Земун и други градове. Бил е писар в Правителствения сенат на Белград. Борец за националната свобода на Сърбия и писар на въстаническите войводи. Живял е в Русия, Унгария, Австрия, Германия, Черна гора, Хърватско, Далмация. Бил е наемен работник, книжовник, политик, възпитател, учител. През 1916 г. става учител в гръцкото училище във Видин. Тук пише първите си стихове, които сторед сръбските литературни критици са в основата на романтизма в сръбската поезия и литература. Запазена е собственоръчно изписана от него тетрадка със само 19 стихотворения-песни , датирани от видинския му период. Според негови писма и изследвания на негови сънародници творбите от видинския му период са значително повече. Най-честите теми в стиховете му са любовта, героизма, човека и неговия хуманизъм, човека и света, митологията, слънцето. Герой на едно от тях е българския войвода хайдут Велко, защитника на Неготин от турско нашествие. Във Видин той превежда от немски и книга от неизвестен автор със заглавие „История Георги Касриота Скандерберг“, с добавени към нея две свои оригинални песни. Затварян, обвиняван в антитурска дейност, репресиран и изселван Сима Милотиновеч успява да запише доста български народни песни и приказки, като изпраща някои от тях на Вук Караджич в Сърбия. 

Сима Милутинович е автор и издател на първата обнародвана българска приказка. Издава стихосбирката си “Сърбиянка”, която посвещава на ученика си Христо Йованович, помогнал за нейното издаване. Сътрудничил си е с Георги Пешаков /виж отделна статия/, считан за един от първите автори на светска поезия. Напуска Видин през 1818 г.