Писателят краевед, н.с. Сами Басан е роден на 6 юли 1921 г. във Видин. Родителите му са били лекари. Баща му д-р Исак Басан е околийски и окръжен лекар, участва в три войни и е носител на „Орден за храброст“, три офицерски ордена и „Златен символ“ на Международния червен кръст, а майка му д-р Берта Кохенова Басан е първата жена-лекар с висше образование в България, участъков и работнически лекар и общественик. Основното си образование Сами Басан завършва в еврейското училище, а средно във Втора видинска гимназия през 1939 г. Същата година е приет за студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. За участието си в антифашистката съпротива през 1943 г. е осъден на 1 година затвор, а през 1944 г. Плевенският военнополеви съд го осъжда на 15 години лишаване от свобода и 20 години лишаване от граждански права. След 1944 г. завършва висшето си образование със специалност „Агроном“. През 1946 г. е назначен на работа като стажант-агроном в опитното поле в Юндола, Велинградско, а през 1947 г. се премества в Околийско агрономство – Видин. По-късно, след специализация по технология на хранителната индустрия към Централния кооперативен съюз, е технолог и главен технолог в консервния комбинат „Витамина“ – Кричим и консервната фабрика „17 партизани“ – Видин /1950-1953/, а от 1953 г. до 1960 г. е научен сътрудник в Опитната станция по животновъдство – Видин. През периода 1954-1956 г. е избан за предсадетел на читалище „Цвят“. През 1960 г. семейството му се преселва в Израел.
В Израел Сами Басан е последователно – технолог в Института по технология на хранителната промишленост и в най-голямата фабрика за консерви „Асис“, а от 1965 г. до пенсионирането си през 1981 г. е висш технолог в Министерството на сигурността на Израел.
В качеството си на технолог, научен сътрудник и специалист в облстта на селското стопанство и консервната промишленост той е автор на редица изобретения и технологични процеси – за сушене на люцерна, консервиране на сокове и компоти, прилагане на глюкозата в консервирането на плодове, опаковката на хляб, производството на конфитюри и т.н.
През 1996 г. Сами Басан става член на ръководството на Зеляческото дружество на видинските изселници в Израел и инициатор и председател на Инициативния комитет за издигане на обелиск – благодарствен знак от името на видинските евреи, живеещи в Израел, към българското гражданство и българския народ, спасили еврейте в България от депортиране в лагерите на смъртта. В Инициативния комитет влизат арх. Малин Чонос /виж отделна статия/, скулптора Христо Симеонов /виж отделна статия/ и поф. Бенямин Коен /виж отделна статия/. Обелискът е открит на 23 юни 1998 г.
Автор е на публицистично-биографичната книга „Живота ми за две родини – България и Израел“ /2002/.
Починал е през 2003 г. в Израел.
На снимката е Сами Басан със съпругата си Паулина на дигата на р. Дунав при едно от посещенията им във Видин.