Диригентът и композиторът Руси Коджаманов е роден на 16 април 1866 г. в с. Върдун, Търговишко в бедно семейство с четирима братя и една сестра. Майка му е била талантлива изпълнителка на много народни песни, а той от дете пеел в църквата. Записва се в педагогическото училище в Шумен и едновременно работи като слуга, за да се издържа. След дипломирането си е назначен за секретар на училището. От 1984 г. е учител по пеене във Видин, където основава и първия ученически хор и въвежда нотното пеене, което му създава доста неприятности с видинските църковни деятели. През 1988 г. отслужва войнишката си служба в Русе и издирва и записва много коледарски и лазарски обичаи и песни от Русенско, Варненско и Шуменско. Министерството на народното просвещение му издава специално разрешително за гимназиален учител и е назначен за учител в Априловската гимназия в Габрово /1891/, където се оженва за София Христова от Видин, която е завършила шестокласното училище в същата гимназия. В Габрово Руси Коджаманов се снабдява с учебници по музика и се научава да свири на пиано и цигулка. Съпругата му също усвоява цигулката. В тези години от Шумен с два волски впряга докарва и първото голямо пиано във Видин. През 1894 г. семейството му с родените им вече двама синове Любен и Тихомир се преселва във Видин и той отново е назначен за учител по пеене във видинските училища, а София Христова Коджаманова /виж отделна статия/ става първата жена, която преподава цигулка. Тук, във Видин в семейството се раждат още три деца, а той с много усилия и преодолявайки доста трудности създава първия български смесен църковен хор. В хора пеят видния държавник и юрист Найчо Цанов, д-р Димитър Рашев, заварен син на Христо Ботев, учители, общественици и ученици. С изпълнения на хора е открит катедралния храм „Св. Димитър Солунски“ /1926/. Често хорът е акомпаниран от военната духова музика. Изпълняват се сватбените маршове от „Русалка“ на Дворжак, „Танхойзер“ на Вагнер, сюити, дуети, триа и квартети с по-даровитите певци. В репертоара е популярна и славянската оперна музика – Глинка, Чайковски, Даргомижски, Монюшко, Дворжак, Сметана, Лисенко и др. Самият Руси Коджаманов се изявява и като солист на хора, изпълнявайки арии от оперите – „Дон Жуан“ от Моцарт, „Фауст“ от Гуно, „Иван Сусанин“ от Глинка, „Еврейка“ от Халеви и др. Със своя приятен баритон изпълнява често и народните песни „Мануш войвода“, „Богдане, бог да те убие“, „Халам Димитре“, „Добре ми дошъл, драгинко“, „Дойчин войвода“ и др.
Руси Коджаманов продължава да събира и хармонира песни от Видинския край и е автор на значителен брой солови песни, хорови китки и маршове. Композира музика по текстовете на Христо Ботев – „Я надуй дядо кавала“, „До моето първо либе“ и „На прощаване“. Автор е на над 80 музикални творби.
Той има съществен принос за развитието на музикалната култура и кадри във Видин и Видинско. В тези години във Видин са закупени над 40 пиана. Негови успешни ученици и продължители на делото му са Александър Кръстев, Стефан Вапорджиев, Александър Вълчев, Райна Поликарова /виж отделни статии за тях/ и др.
На 5 и 6 май 1924 г. във Видин са организирани тържества, незапомнени за града по това време, по повод на 40 – та годишнина на педагогическата и музикалната му дейност, а той е награден с орден „Св. Александър“ – IV-та степен, който е бил трети по старшинство в царска България „за граждански заслуги, за храброст и в знак на лично благоволение“. Община Видин му дарява безвъзмездно парцел земя, на който той си построява дом.
Негов син е големият видински художник и педагог Тихомир Русев Коджаманов /виж отделна статия/.
Умира на 1 октомври 1933 г. във Видин.
За повече информация ДА-Видин, Ф-547К.