Полковник Рашко Бораджиев е роден на 7 октомври 1885 г. в с. Момин сбор, Великотърновско и вероятно е завършил средното си образование в старата столица. Следва обучение в офицерска школа и включването му като офицер и ротен командир в Балканската война /1912-2013/. ранен е в битката при Люлебургас, но не се подчинява на заповедта да се върне в тила с думите „Командирът не може да напусне в такъв момент ротата си“. За проявения героизъм и удържаната победа е награден лично от цар Фердинанд с ценна сабя с рубини, която е семейна реликва. Участва и в Междусъюзническата, и в Първата световна война. Три пъти е награждаван с орден за храброст и е носител на „Орден на шия“ и още пет ценни войнски отличия връчени му от цар Фердинанд и цар Борис III. След смяната на няколко гарнизона през 1933 г. е назначен за командир на Трети бдински пехотен полк. За годините прекарани във Видин дъщеря му актрисата Пролет Бораджиева /виж отделна статия/ си спомня „Много се знае за офицера, но малко за човека Бораджиев. Беше дълбоко състрадателен, искаше да помогне на безбройните молители, които идваха всеки ден в дома ни. Всеки изпращаше с хляб и буца сирене. Плащал е представления, за да гледат войниците театър, хранил е пътуващите артисти, пращал е военни коли да возят декорите им от село на село“. В други спомени се разказва, че е уреждал трапезарии за бедните, че е организирал детски празници, а за учениците е инициирал състезания с лодки по Дунав. В края на 1935 г. обаче е освободен от военна служба заради републиканските си убеждения, но веднага е избран за председател на Комитета за културно издигане на Видинския край и редактор на в. „Просвета“. Той е и сред основните радетели и организатори И на юнашкото дружество, и на „Морски сговор“, където възпитава младото поколение в редица добродетели и най-вече в любов към Родината. По време на голямото наводнение на Видин през 1942 г. той лично ръководи евакуацията на гражданите от квартал „Калето“. През следващата година, когато част от видинските евреи са натоварени на шлепове и военните получават заповед да ги потопят в р. Дунав оз. полк. Бораджиев ги убеждава да не изпълнят заповедта и спасява стотици евреи от сигурна смърт. В знак на благодарност след години спасените евреи му подаряват скъп албум, подвързан с крокодилска кожа и огромен златен монограм. Макар и вече пенсиониран и на пределна възраст Рашко Бораджиев се включва и във Втората световна война, като стига до фронтовете в Унгария. След 9 септември 1944 г. е съден от Народния съд, но след свидетелстването на лекар, с когото е служил, е оправдан и освободен. В последните години от живота си се премества да живее в гр. Михайловград, при дъщеря си Пролет Бораджиева.
Рашко Бораджиев е автор на учебник по стрелково дело, който дълги години е ползван за обучението на войнския състав на българската армия. Освен в редактирания от него в. „Просвета“ публикува журналистически материали и в други местни и национални издания.
Умира през 1975 г. в гр. Михайловград.
Във Фонд 462 на Видинския държавен архив се съхраняват снимки на Рашко Бораджиев, както и писма до него от писателите Димитър Талев и Николай Хайтов и надгробното слово на Людмил Коджаманов, внук на Руси Коджаманов /виж отделна статия/.