Пролет Рашкова Бораджиева е родена на 4 март 1923 г. във Велико Търново. Дъщеря е на полк. Рашко Бораджиев /виж отделна статия/. Семейството ѝ се премества във Видин през 1933 г., когато баща ѝ е назначен за командир на Трети бдински пехотен полк и тук тя прекарва част от детските и юношестките си години. Средното си образование завършва във Видинската гимназия през 1941 г. и се отдава на театъра. Играла е на сцените на Видин, Троян, Асеновград и Варна. Омъжва се за крупния софийски фабрикант Крум Каназирев и ражда сина си Момчил Каназирев, който е роден във Видин, израснал е и е учил в Михайовград и е дългогодишен солист в Музикално драматичния театър във Велико Търново, и който съхранява реликвите на дядо си полк. Бораджиев. Пролет Бораджиева отново се завръща на сцената и през сезон 1958/59 г. отново играе във Видинския театър, където среща втория си съпруг Христо Кузмов /виж отделна статия/. Заедно с него се местят във Варненския, а от 1963 г. в Михайловградския театър, където остават до края на творческата си дейност и на дните си.
Пролет Бораджиева получава актьорско звание през 1970 г. и на сцената на Михайловградския театър изиграва най-значимите си роли в пиесите „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер“, „Балкански аристократи“ от Любимка Бобич, „Любовта и сянката“ от Тодор Генов, „Нали нощем плъховете спят“ от Волфганг Борхет, „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев, „Събота 23“ от Стефан Цанев, „Жажда“ от Величко Нешев, „Любов необяснима“ от Недялко Йорданов, „С дланите нагоре“ от Васил Мирчовски, „Моралът на госпожа Дулска“ от Габриела Заполска, „Албена“ по Йордан Йовков, „По-силни от боговете“ от Пенка Кръстева“, „Фантазиите на Фарятиев“ от Алла Соколова, „В навечерието“ от Иван Тургенев, „Синьо-белият скреж“ от Кольо Георгиев, „Пари за Мария“ от Валентин Разпутин, „Иван Шишман“ от Иван Вазов, „Царска милост“ от Каман Зидаров и много други.
Носителка е на награди от национални прегледи и конкурси.
Умира на 22 март 2015 г. в Монтана.