Режисьорът Петринел Гочев е роден на 28 октомври 1968 г. в София, но родовият му корен е от гр. Видин. Средното си образование завършва, след известни перипетии, в Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София, а висше в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на Маргарита Младенова през 1999 г., но още през 1998 г. прави своя режисьорски дебют на сцената на Пазарджишкия драматичен театър с постановката „Епични времена“ по Йордан Радичков. От 2000 г. до 2001 г. е директор на Благоевградския драматичен театър, а след това и в момента е на свободна режисьорска практика.
Петринел Гочев е режисирал постановките „Видело“ и „Сводът“ от Анна Петрова, „Хора и свраки“ по Йордан Радичков“, „Майстори“ от Рачо Стоянов, „Живял човек“ от Василий Шукшин, „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, „Голямата печалба“ от Ектор Кинтеро, „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолд Брехт“ и др. През 1914 г. неговата постановка в Габровския театър на „Ромео и Жулиета“ е номинирана за „Икар“, а същата година печели „Аскеер“ за представление и сценография.
Изявява се и като сценограф на пиесите „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, „Параграф №27“ от Алексей Слаповский и др.
Дебютният му игрален филм е „Български кораб потъва в бурно море“ /2023/.
Петринел Гочев не се разделя и с четката. Има повече от десет самостоятелни изложби в Софийската градска художествена галерия и галериите във Видин, Варна, Велико Търново и др. Участвал е със свои творби в изложения във Франция, Словакия и Унгария.
Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“ – Видин се съхранява графиката му „Буква А“.
Съпругата му Гергана Змийчарова е актриса, но се изявява и в сферата на изобразителното изкуство и фотографията.
Има четири деца, като и двамата му сина се занимават вече почти професионално с музика.