Поетът, писателят, драматургът и документълистът Петко Здравков-Здравелин е роден на 24 май 1908 г. във Видин. Баща му е разстрелян след разгрома на Септемврийското въстание 1923 г. Завършва средното си образование във Видинската гимназия през 1928 г. и право в СУ“ Св. Климент Охридски“ през 1932 г. По време на следването си работи като печатарски работник, става член на Независимите работнически професионални съюзи, а през 1930 г. и на легалната Работническа партия. За участие в работнически стачки, студентски демонстрации и разпространение на нелегална литература и позиви неколкократно е арестуван. След дипломирането си се завръща в родния си град и работи като съдебен изпълнител, младши съдия и адвокат. След 9 септември 1944 г. е отговорен секретар на Околийския комитет на Отечествения фронт, директор на Българска кинематография /1947-50/, прокурор в главна прокуратура на НРБ /1951-1962/, сътрудник на НС на ОФ /1963-65/, а от 1966 г. до 1977 г. е на отговорна работа в Министерството на правосъдието.
Петко Здравелин се занимава с литературна дейност още от ученическите си години. Творчеството му е жанрово многообразно. Автор е на стихове, разкази, драми. Обединително звено на творбите му е острата социална насоченост. В по-късен етап създава и публицистика и художествена документалистика. Сътрудничи с очерци, есета, статии и рецензии и на периодичния печат.
Автор е на книги с поезия, драми, разкази, документални повести и романи – „Есен. Стихотворения“ /1931/-конфискувана от полицията, „Вихри. Стихотворения“ /1932/, „Моите приятели. Разкази“ /1938/, „Клепалото бие. Драма“ /1941/ – поставена първо на Видинска сцена, „Това се случи на улицата. Драма“ /1940/- поставена първо на Видинска сцена, „Детската престъпност и борбата с нея“ /1958/ „Незабравимо детство. Повест“ /1959/, „Възпитанието – основно средство за борбата срещу противообществените прояви на маловръстните“ /1961/, „Безнадзорните“ /1963/, „Киното и възпитанието“ /1963/, „Ограбено детство“ /1964/, Радостта в семейството“ /1964/, „Осиротели деца“ /1965, „В крак с живота. Очерци от ежедневието“ /1966/, „За детската съдба“ /1967/, „Противообществени прояви на маловръстните“ /1967″, „Страници от едно наказателно дело“ /1968/, „Един прокурор разказва“ /1969/, „Маловръстните на улицата“ /1977/, „Правното възпитание и борбата с пиянството“ /1978/, „Изповеди на стария прокурор“ /1980/ „Необикновената повест на един съдия. Документална повест“ /1982/, „Писма от запустялата къща“ /1983/, „Студентски хроники. Документална повест“ /1996/-издадена посмъртно и др.
По книгата му „Един прокурор разказва“ /1969/ е направен сценария на Руси Чанев и Георги Дюлгеров за игралния филм „Авантаж“ /1977/.
Петко Здравков-Здравелин умира през 1983г.