Роден е на 8 февруари 1954 г. в гр. Белоградчик, но родовия му корен е от с.Пролазница и  с. Стакевци. Средното си образование завършва в Техникум по индустриална химия “Проф. Асен Златаров”- Видин през 1973 г. , а висше в СУ”Св. Климент Охридски”, специалност “Журналистика” през 1980 г. Още като студент е привлечен като сътрудник, а по-късно вече и като щатен журналист във в. “Поглед”. Работил е като заместник главен редактор във вестниците “Трудово дело” и “Стандарт”, главен редактор на в. “Кеш” и сп. “Св. Валентин”, директор на новинарската емисия на БНР, журналист и коментатор във в.”Новинар” и в. “24 часа”. Бил е член на Секретариата на Съюза на българските журналисти.

Пенчо Ковачев е автор на сборника с разкази “Цигански късмет”/2009/ и на стихосбирката “Газ до дупка”.

Има няколко книги посветени на българското кино – “25 български филма зад кадър”/2006/, “Приключението кино – моя съдба”/2007/, “50 златни български филма”/2008/, “Любов без мостове” /2012/ и “Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ”/2018/.

Автор е и на публицистичните и хумористични книги – “BG смърти и тайни”/2010/, “Пегас се смее на глас”/2012/, “Защо се самоубиват поетите”/2013/, “Петър Младенов. Цялата истина”/2016/.

Като сценарист и съсценарист Пенчо Ковачев записва в творческата си биография и документалните и игрални филми – “Рисувам, защото се съмнявам”- за Румен Скорчев/2002/, “Едно дете в повече”- тв сериал/2004/, “Голям смях с Георги Калоянчев”/2007/, “Голям смях със Стоянка Мутафова”/2007/, “Голям смях с Татяна Лолова”/2007/, “Голям смях с Никола Анастасов”/2007/, “Людмил и Руслана”- тв сериал/2008/, “Един каубой в България”/2009/ и “Любов без мостове”/2015/.