Пенчо Златанов Ковачев е роден на 8 февруари 1954 г. в гр. Белоградчик, но родовия му корен е от с. Пролазница и с. Стакевци. Средното си образование завършва в Техникум по индустриална химия „Проф. Асен Златаров“- Видин през 1973 г. , а висше в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“ през 1980 г. Още като студент е привлечен като сътрудник, а по-късно вече и като щатен журналист във в. „Поглед“. Работил е като заместник главен редактор във вестниците „Трудово дело“ и „Стандарт“, главен редактор на в. „Кеш“ и сп. „Св. Валентин“, директор на новинарската емисия на БНР, журналист и коментатор във в. „Новинар“ и в. „24 часа“. Бил е член на Секретариата на Съюза на българските журналисти.
Пенчо Ковачев е автор на сборника с разкази „Цигански късмет“/2009/ и на стихосбирката „Газ до дупка“/2014/.
Има няколко книги посветени на българското кино – „25 български филма зад кадър“ /2006/, „Приключението кино – моя съдба“ /2007/, „50 златни български филма“ /2008/, „Любов без мостове“ /2012/ и „Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ“ /2018/.
Автор е и на публицистичните и хумористични книги – „BG смърти и тайни“ /2010/, „Пегас се смее на глас“ /2012/, „Защо се самоубиват поетите“ /2013/ и „Петър Младенов. Цялата истина“ /2016/.
Като сценарист и съсценарист Пенчо Ковачев записва в творческата си биография и документалните и игрални филми – „Рисувам, защото се съмнявам“- за Румен Скорчев /2002/, „Едно дете в повече“- тв сериал /2004/, „Голям смях с Георги Калоянчев“ /2007/, „Голям смях със Стоянка Мутафова“ /2007/, „Голям смях с Татяна Лолова“ /2007/, „Голям смях с Никола Анастасов“ /2007/, „Людмил и Руслана“- тв сериал /2008/, „Един каубой в България“ /2009/ и „Любов без мостове“ /2015/.