Нинко Груев Нинков е роден на 2 октомври 1932 г. в с. Цар Петрово в бедно селско семейство. Основното си образование завършва в родното си село, а средно във Видинската мъжка гимназия „Димитър Благоев“ през 1950 г., с отличен успех. Същата година кандидатства и е приет за студент по специалността „Френска филология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1952 г. в университета се открива специалност „Журналистика“, в която без приемен изпит могат да се запишат само студенти с отличен успех от следването и Нинко Груев е един от приетите. Завършва висшето си образование през 1955 г. и след кратък журналистически стаж във в. „Кооперативно село“ е назначен в културния отдел на околийския вестник „Червено знаме“. От следващата година става ръководител и на кръжок „Млад дописник“ към Пионерския дом, който под негова редакция издава в. „Пионерска искра“. Едновременно е и секретар на литературния кръжок „Христо Смирненски“ при читалище „Цвят“, през който през годините минават много бъдещи литературни творци. През 1957 г. става завеждащ отдел „Селскостопански“ на в. „Червено знаме“. През 1960 г. е поканен и назначен от редакционното ръководство на в. „Работническо дело“ за кореспондент за Видински окръг и изпълнява тази длъжност до неговото закриване през 1991 г., след което до пенсионирането си през 1993 г. остава кореспондент на неговия приемник в.“Дума“. Едновременно е сътрудник с журналистически материали и във вестниците „Кооперативно село“ и „Народна младеж“. През периода 1972 – 1974 г. завършва по задочен път и второто си висше образование „Българска филология“, отново в СУ. Средно годишно Нинко Груев е предавал и са му отпечатвани по над 300 публикации с актуална информация за социално-икономическото, здравно, образователно и културно развитие на Видинския регион, както и за проблемите и негативните явления в живота на хората.
Като висока оценка за кореспондентската му работа са наградите от редакцията на вестника и достойното име, с което се ползва сред журналистическата гилдия на Видин и страната.
За повече информация виж ДА-Видин, фонд 1175.