Режисьорката Нина Минкова е родена на 22 ноември 1935 г. във Велико Търново. Завършва висшето си образование във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски, специалност „Театрална режисура“ през 1957 г. и специализира телевизионна режисура в Московската телевизия. От 1957 г. до 1960 г. е режисьор в Драматичен театър „Владимир Трендафилов“ – Видин, след което постъпва на работа в Българската национална телевизия. На видинска сцена тя поставя пиесите „Изобретателната влюбена“ /1958/ от Лопе де Вега, „Пожар“ /1959/ от Любомир Владков, „Барабанчица“ /1959/ от Афанасий Салински, „Ревнивият старец“ /1960/ и „Саламанската пещера“ /1960/ от Мигел де Сервантес и др.

Като телевизионен режисьор Нина Минкова работи в различни жанрове: поетични рецитали, публицистични и музикални предавания, творчески портрети, екранизация на белетристични творби, телевизионни театрални постановки и филми и т.н.

Режисьор е на спектакли на телевизионния театър и телевизионните игрални и документални филми – „Диалози“ /1970/, „…и компания“ /1971/, „Кардашев на лов“ /1971/, „Малакова“ /1974/“Тойфеловата кула“ /1974/, последната главна филмова роля на Апостол Карамитев, „Живите песни“ /1976/, „Руският консул“ /2 серии/, „Доктор Петър Берон“ /1984/, „Звън на кристали“ /1984/, „Стая за трима“ /1986/, „Мил семеен Скандал“ /1987/, „Малка селска история“ /1987/ и др.

Съпруга е на проф. Борис Джибров /виж отделна статия/.

Нина Минкова е удостоена със званието „Заслужил артист“.

През последните години живее в Нова Зеландия.