Публицистът Никола Маринов е роден на 30 юли 1920 г. във Видин. Син е на един от най-богатите търговци и дарители на Видин, Марин Николов. Средното си образование Никола Маринов завършва във Френски колеж в София. Членува в Демократическата партия. През 1944 – 45 г. участва в първата фаза на Втората световна война като артилерийски офицер и е награден с два ордена за храброст. След завръщането си от фронта е репресиран и вътворен в Дупница и Радомир, а по-късно затворен в Софийския военен затвор. През 1945 г. е приет за студент в Медицинския факултет на Софийския университет и учи медицина в продължение на 4 години. През 1949 г. и изключен от университета като „враг на народа“ и вероятно при опит за бягство е арестуван от Югославската полиция. При връщането му в България отново е репресиран и прекарва няколко години в затворите във Видин, Враца и Плевен, след което е изселен със семейството си в с. Йордан Йовково, Добричко. През 1954 г. се установява в София, но не успява да възстанови студентските си права. През 1968 г. емигрира в Австрия, а след това в САЩ. Започва работа като общ работник в завод за азбестови изделия. Висшето си образование завършва в Портландския щатски университет, Орегон със специалности „Централни Европейски науки“ и „Изкуство“, както и университетските курсове по политически науки на проф. Франк Мънк. Прави продължителни проучвания в най-голямата библиотека в света на Конгреса на САЩ във Вашингтон и други фондохранилища в света и благодарение на изследванията си върху политическото и икономическото развитие на света написва и публикува на английски език първата си книга „Световната конспирация“ /1984/. След промените през 1989 г. почти всяка година посещава България и възстановява българското си гражданство.
Автор е на множество публикации и на книгите – „Световната конспирация“/1984 издадена на английски/ – издадена в България през 1990 г. и претърпяла до 1994 г. седем издания, „Новият ред“ /1993/, „Маските на величията“ /1994/, „Тайните протоколи“ /1996/, „Светът под микроскоп“ /1996/, „Четиридесетте безотговорни дни – 1944“ /1997/, „Световната конспирация – 2“ /1998/. Книгите му са издадени на десетки езици в милиони тиражи.
Обявен е за почетен член на Световния биографически институт. През 1994 г. Руската академия на науките му присъжда почетното звание „Академик“.
Умира при странни обстоятелства на 4 октомври 1997 г. в София. Членовете на семейството му и негови приятели твърдят, че е отровен.