Писателят Николай Филипов Табаков е роден на 13 ноември 1956 г. в с. Мандрица. Ивайловградско. Семейството му се мести в Димитровград, Видин, Смолян, Враца и София. Учил е в СУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Видин. Висшето си образование завършва в СУ “Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. Работи като товарач, строителен работник, строителен техник, ръководител на строителни обекти, отново работник в Завода за пневматични гуми на Химкомбинат – Видин, дописник и журналист във в.“Червено знаме“- Видин. Създател и управител е на издателска къща „Анубис“ /1990/, спечелила сертификат „Златна книга“ за принос в развитието на българската култура през 2010 г. Член е на СБП.
Николай Табаков е автор на книгите – „Да рисуваш по водата. Разкази“ /1991/, „Изгубеното поколение. Роман“ /1994/, „Малката принцеса. Роман за деца“ /1998/, „Пинокио. Роман“ /2001/, „На всички местоимения. Разкази“ /2004/, „Романът Ес. Роман“ /2007/, „Няма да е все така. Роман“ /2009/, „Да. Роман“ /2011/, „Византия. Роман“ /2013/, „Ветровете ни мраморни. Роман“ /2017/, „Нула Време. Роман“ /2019/ и „Синята гора. Роман“ /2021/. Книгите му са издавани на сръбски, руски и немски език.
С романа си „Няма да е все така“ печели литературната награда за роман на Съюза на българските писатели за 2009 г., през 2001 г. печели диплом по случай международния ден на детето за романа си за деца „Малката принцеса“. Отличен е и с диплом „Артиада“ и ордена „За честь и достойнство“ на Националния артийски комитет на Росия и с диплом от петия Международен литературен фестивал „Руские мифы“ през 2013 г. През 2020 г. отново става носител на наградата „Роман на годината“ на СБП за романа си „Нула време“. През 2021 г. е удостоен с наградата за принос в литературата на община Ловеч „Проф. Димитър Димов“.