Писателят Николай Кирилов е роден  на 24 март 1922 г. в с. Якимово, Монтанска област. Средното си образование завършва във Видинската гимназия /1941/. Участва в съпротивителното движение, заради което е арестуван и изключван от гимназията. Известно време следва медицина в Загреб /1942/, но отново е арестуван, осъден и лежи в Ломския затвор /1943-44/ . През 1952 г. завършва Военнополитическата академия в София и служи като офицер в Българската народна армия.

Николай Кирилов сътрудничи още от младежките си години на прогресивния печат, а след 1944 г. на в. „Народна младеж“ и в. „Литературен фронт“ и на списанията „Български воин“, „Пламък и др. От 1960 г. до 1968 г. е главен редактор на Издателството за литература за чужди езици, а след 1973 г. е зав. отдел и редактор в сп. „Септември“, но през 1975 г. е уволнен, поради публикация на разказ на Георги Божинов, авторът на романа „Калуня-Каля“ и по-късно възстановен на същата длъжност, където се и пенсионира през 1982 г.

Издава сборниците с разкази – „Пролетен дъжд“ /1960/, „Небе без прах“ /1965/, „Тя даде-тя взе“ /1969/, „Отвързано време“ /1973/, „И от бога ще те отнема. Новели“ /1979/, „Жадни вълни. Разкази“ /1980/, „Избрани произведения. В два тома“ /1982/, „Бракосъчетай ме със света. Повести“ /1989/ и „Монархия на великите страсти и великите пости. Роман“ /1989/.

Бил е член е на Съюза на българските писатели.

Умира на 6 юни 1992 г. в София.