Писателят, публицистът и литературният критик Николай Петев роден е на 10 март 1951 г. в с. Дреновец. Приет е за студент по журналистика в Софийския университет, но завършва висшето си образование в университета в Лвов, СССР, специалност „Военна журналистика“ през 1975 г. Работил е като журналист, главен редактор на сп.“Родна реч“ /1982-1985/, директор на издателство „Народна младеж“ /1985-1991/, собственик и директор на частните издателства „Петекс“ и „Петексон“ /1991-1996/, генерален директор на издателска къща „Христо Ботев“ /1996-2003/, председател на агенция „София прес“ /2003-2013/.
Николай Петев е бил член на Съюза на българските писатели и е избиран три последователни мандата за председател на съюза /2003-2013/. Членувал е в СБЖ. Приет е за действителен член на Академията за руска словестност – Москва. Избиран е и за народен представител в 42-то Народно събрание от гражданската квота на БСП.
Носител е на много отличия и награди – наградата „Южна пролет“ за дебютната си книга с литературна критика „Тук във времето“ /1983/, руските ордени за литература и принос в укрепването на приятелството и културното сътрудничество между Русия и България „70 години Съюз на съветските писатели“ /2006/ и „Михаил Ломоносов“ /2006/. Лауреат е и на следните литературни отличия Националната Ботевска награда /2006/ , Руската литературна награда „Имперска култура“ /2007/, сръбската награда „Арка“ и македонската награда „Книжен Дедал“ /2007/. Носител е и на московските награди „Бронзов Витяз“ и „Златен Витяз“ /2009/ учредени от Славянския литературен форум. През 2011 г. е издаден указ за награждаването му с орден „Св.св.Кирил и Методий“, който така и не му е връчен, а през 2013 г. малко преди да почине е удостоен с орден „Самарско знаме“ за развитие на българо-руските отношения.
Негови произведения са превеждани и издавани в Русия, Сърбия, Италия, Украйна, Полша, Македония и други страни.
Автор е на книгите – „Тук във времето“ /1982/, „Поезия и позиция“ /1986/, „Фарът и неговия пазач“ /1989/, „Зад завесата на политическия театър“ /1997/, „Фарът, пазачът и вятъра“ /2006/, „Не ме ли помниш“ /2011/, „17 есета против този свят“ /2012/, „33 стихотворения за препрочитане“ /2013/.
Има двама сина – Васил и Владимир и дъщеря Ния.
Умира на 15 октомври 2013 г. в София.