Роден е на 29 юни 1868 г. в гр. Гълъбово, Старозагорска област. Начално и класно  образование получава в родното си място и през 1984 г. е назначен за писар в местната община, като се включва и като певец в хора на местната църква. През 1989 г. е ръкоположен за йерей и става свещеник в селата Брод и Златица, Търновско. Жени се, но скоро овдовява /1890/ и през 1892 г. е приет в Цариградската духовна семинария, откъдето със стипендия от Светия синод заминава за Петербургската духовна семинария, а след успешното ѝ завършване през 1996 г. продължава обучението си в Петербургската духовна академия, в която се дипломира през 1900 г. Завръща се в България и от 1900 г. до 1902 г. е протосингел на Сливенската, а от 1902 г. до 1905 г. на Видинската света митрополия. Същата година приема монашество с името Неофит, удостоен е с архимадритско достойнство и е назначен за протосингел на Светия синод. През 1906 г. е избран за ректор на Софийската духовна семинария. През 1909 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата Велички. През 1912 г. за кратко управлява Велешка епархия, а след това от Светия синод е назначен за духовен инспектор при Цариградската екзархия. През 1913 г. е назначен за редактор на “Църковен вестник”. На 12 октомври 1914 г. е избран, а на 26 октомври 1914 г. Светият синод канонически утвърждава избора му за Видински митрополит. От 1921 г. до смъртта си през 1971 г. е неотменно постоянен член на Светия синод, а от 1930 г. до 1945 г. и негов наместник-председател. През 1922-23 г. председателства Църковно-народния събор. Има изключителни заслуги за спасяването на българските евреи през периода 1943-44 г. Доктор е на богословските науки.

Неизброими са заслугите на митрополит Неофит Видински към Видинската епархия. Още като протосингел на епархията през 1902-1905 г. той създава местното свещенническо братство “Екзарх Антим I”. Като Видински митрополит учредява фонд “Епархийска, църковна просвета и милосърдие”, чрез който инициира създаването на такъв към Светия синод, като лично изготвя правилниците, уредбите и ръководствата за тях, които са в основата на утвърдения през 1929 г. от синода “Устав на фондовете при Св. Синод и митрополиите”. Лично ръководи и подпомага във Видин фондовете – “Епархийска благотворителност” /1914/ – помощи за бедни и осиротели членове на църквата и изграждане на училища и сиропиталища за тях, “Епархийска духовна просвета” /1922/ – за стипендии на бедни ученици и студенти от епархията, следващи в семинарии и учещи в свещеннически училища, “Мавзолей – паметник Антим I Екзарх Български” /1922/ – за изграждане на мавзолей на Екзарх Антим I, “Видинска митрополия” /1922/ – изграждане на новата сграда на митрополията, “Епархийски църковни нужди” – за подръжка на сградите и дейностите на митрополията и църквите в епархията, “Манастирски” – за подръжка и дейност на манастирите. По негово време и с лични негови дарения са построени – Митрополитската сграда във Видин, църквата “Св. Николай”, Мавзолеят на Антим I, Епархийското училище, Дом за църковно-християнска култура и професионално девическо образование в Лом, Детски дневен дом “Желязко поп Николов”, Епархийски дом в Клисурския манастир, Голямата църква храм-паметник в Раковишкия манастир /1944/ и др. Довършва изграждането и вътрешното устройство  на катедралния храм “Св. Димитър” във Видин и придобива много недвижими имоти и земи, с управлението на които се осъществява дейността и издръжката на епархията.

Неофит Видински е автор, съавтор и редактор на множество сборници с духовни проповеди и духовно-нравствена поучителна литература. Той е  автор на книгите “Християнски размишления”, “Поучения в разкази”-в 2 части /1904, 1905/, “Три речи”, “Пастирско богословие и Каноническо право”, “Второ пастирско послание към видинското паство” /1915/, “Пастирско послание към православното изпълнение в областта на р. Морава и р. Тимок” /1916/ и особено ценната “Видинска епархия” /1924/. Във Видин редактира и църковното списание “Бдински вести”.

Носител е на най-високите църковни отличия, а през 2017 г. и на почетния знак “Праведник на света” за принос в спасяването на българските евреи.

Видинският митрополит Неофит е почетен гражданин на Видин. /Решение 213/29.09.2017 г. на ОбС-Видин/

Умира на 26 февруари 1971 г. на 103 годишна възраст.