Поетът, журналистът, редакторът и публицистът Ненчо Славчев е роден на 14 септември 1947 г. в с. Върбовчец. Средното си образование завършва в ТМЕТ „Коста Йорданов“- Видин, специалност „Електротехника“ и активно се включва в дейността на литературния кръжок „Михалаки Георгиев“ с ръководители Милан Ангелов /виж отделна статия/ и Петър Хаджипетров /виж отделна статия/. Приет е за студент по специалността „Българска филология“ във Великотърновския университет, но не се дипломира. В младежките си години започва работа като електротехник към Видинския исторически музей  и е сред учредителите на Младежкия литературен клуб при Окръжния комитет на Комсомола, с председател Теменужка Ангелова /виж отделна статия/.

     Ненчо Славчев печати стихове в местния и централен печат от 1974 г. Първите му стихотворения са публикувани във вестниците „Септемврийче“, „Средношколско знаме“, „Народна армия“ и „Червено знаме“ и в сп.“Родна реч“. Работил е като секретар на Дружеството на СБП във Видин от 1979 г. и журналист в местните вестници. По негова идея през 1981 г. се провежда първата „Поетична обсерватория“ в гр. Белоградчик с авторски рецитал на Любомир Левчев, на която ежегодно се представят най-обичаните и известни български поети. Дълги години е редактор и заместник главен редактор на в. „Видин“ и  „Слово плюс“ и кореспондент на в. „Над 55“. Съучредител и ръководител е на литературен клуб „Иван Деспотов“ и на младежкия вестник „Жар“, както и на Видинския литературен салон при читалище „Цвят“. Автор и съавтор е и на множество очерци за хора на труда, творци на изкуството и културата, хора със специфични дарби и таланти от Видинския край. Основател е и главен редактор на в. „Дом и училище“ и на „Вестник на учителя“ /1992/, както и  главен редактор на алманаха „Паралел 44“ издание на Видинското дружество на писателите.

     Автор е на стихосбирките – „Съобщете на деня“ /1975/, „Око за материка“ /1986/, „Бонбони за бедните“ /1998/„Безработна любов“ /1999/- отличена с наградата за най-добра поетична книга за годината от СБП/, „Когато и птиците спят. Моите 32 стихотворения“ /2003/, „Стихотворения без дъждобран“ /2013/, „Съобщете на деня“ /2013/ и „И сенките на птиците летят. Избрани произведения“ /2017/.

     Ненчо Славчев е автор и на сценариите и текста на два документални филма за Видин. Съставител и редактор е на редица литературни и документални   сборници, поетични и прозаични авторски книги и фотоалбуми.

     Член е на Съюза на българските писатели /1979/, от когато е и творчески секретар, а по-късно  и дългогодишен председател на Дружеството на видинските писатели.

     Носител е на националната награда за поезия „Иван Нивянин“ на община Борован за стихосбирката „Стихотворения без дъждобран“ /2013/ и на Националната Славейкова награда“ /III награда – 2012/, присъждана  от община Трявна.