Роден е на 14 септември 1947 г. в с. Върбовчец. Средното си образование завършва в ТМЕТ “Коста Йорданов”- Видин и следва по специалността “Българска филология” във Великотърновския университет, но не се дипломира. В младежките си години започва работа като електротехник към Видинския исторически музей.

     Печата стихове в местния и централен печат от 1974 г. Първите му стихотворения са отпечатани във вестниците „Септемврийче“, „Средношколско знаме“ и „Червено знаме“ и в сп.“Родна реч“. Работил е като секретар на Дружеството на СБП във Видин от 1979 г. и журналист в местните вестници. По негова идея през 1981 г. се провежда първата „Поетична обсерватория“ в гр.Белоградчик с авторски рецитал на Любомир Левчев, на която ежегодно се представят най-обичаните и известни български поети. Дълги години е редактор и заместник главен редактор на в. “Видин” и  „Слово плюс“ и кореспондент на в. „Над 55“. Съучредител и ръководител е на литературен клуб „Иван Деспотов“ и на младежкия вестник „Жар“, както и на Видинския литературен салон при читалище „Цвят“. Автор и съавтор е и на множество очерци за хора на труда, творци на изкуството и културата, хора със специфични дарби и таланти от Видинския край. Основател е и главен редактор на в. “Дом и училище” и на “Вестник на учителя” /1992/, както и  главен редактор на алманаха “Паралел 44” издание на Видинското дружество на писателите.

     Автор е на стихосбирките – „Съобщете на деня“ /1975/, „Око за материка“ /1986/, „Бонбони за бедните“ /1998/„Безработна любов“ /1999/ отличена с наградата за най-добра поетична книга за годината от СБП/, “Когато и птиците спят” /2003/, “Стихотворения без дъждобран” /2013/, „Съобщете на деня“ /2013/ и „И сенките на птиците летят. Избрани произведения“ /2017/.

     Ненчо Славчев е автор и на сценариите и текста на два филма за Видин.

     Член е на Съюза на българските писатели /1979/, от когато е и секретар, а по-късно  и дългогодишен председател на Дружеството на видинските писатели.

     Носител е на националната награда за поезия „Иван Нивянин“ на община Борован за стихосбирката “Стихотворения без дъждобран” /2013/ и на Националната Славейкова награда“ /III награда – 2012/, присъждана  от община Трявна.