Мони Аладжемов е роден на 24 август 1922 г. във Видин в семейството на арх. Майер Нахман АЛАДЖЕМОВ /1886-1972//виж отделна статия/. Средното си образование завършва във Видинската гимназия. За участие в антифашистката съпротива е осъден и лежи в затвора и в концентрационен лагер през 1943-1944 г.  Висшето си образование завършва в Политехническия институт – София, специалност „Архитектура“ през 1950 г. Най-продължително е на работа като художник постановчик и ръководител на архитектурното бюро в Студия за игрални филми “Бояна” – София /1950-1990/. Художник-постановчик е на десетки филми, сред които „Утро над Родината“ /1951/, “Михаил Строгов” /1956/ „Човекът в сянка“ /1967/, „Конникът“ /1972/, „Нона“ /1973/ „Ламята“ /1974/, „Мако, Дако и Цако“ /1977/ „Женски сърца“ /1985/, “Любовницата на Граминя” /1969/, “Герловска история”, “Автостоп”, “На другия бряг е свободата”  и др.

     Като художник работи с масло, акварели, туш и графика. Прави самостоятелни изложби в София през 1968, 1973, 1985, 1986, 1987, 1990 г., както и в много от окръжните и градски художествени галерии. Участва и в значителен брой колективни и общо-художествени изложби.

       Картини на Мони Аладжемов има в много галерии и частни колекции. Сред най-популярните са – „Видинската синагога“, „Автопортрет“, „Къщата на Жул Паскин във Видин“, „Видин“, „Зима в София“, „Стара София“, „Катедрален храм „Св.Димитър“ във Видин“ и др.

Във фонда на Художествена галерия “Никола Петров” – Видин освен маслената му картина “Театър “Вида-Видин” и 30 графики, на които са изобразени видни български актьори и герои от филми и театрални постановки.

      Илюстрира художествена литература и е автор на пространственото оформление на изложби и чествания.

     Мони Аладжемов е носител  на национални и регионални награди, на орден „Св.Св. Кирил и Методий“ I степен /1978/ и на наградата на София /1971 и 1972г./ През 1969 г. печели награда в Италия за художническия си принос в българо-италианския филм “Любовницата на Граминя”

     Умира през 2006 г. в София.