Михалаки Георгиев Лозанов е роден на 11 август 1852/54 г. във Видин. Второ дете в семейството на видинския търговец Георги Лозанов, който се занимава с кожухарство и скотовъдство и Елена Икономова. Остава рано сирак и е отгледан от омъжената си сестра. Началното и основното си образование получава във Видин. През 1969 г. със съдействието на Драган Цанков, помощник на пашата в града по това време, заминава за гр.Табор, Австро-Унгария, където завършва Земеделско – индустриално училище /академия/. След завършването му се завръща във Видин, довеждайки със себе си своя състудент Димитър Хранов /виж отделна статия/ и от 1974 г. до 1978 г. е учител във Видинското класно училище по природоматематически дисциплини, като развива и широка обществена и просветна дейност. Работи за въвеждане на нова единна програма в училищата и полага грижи за настаняване на завършилите IV клас възпитаници в читалищния пансион и на подходяща работа. В неделните дни заедно с други видински учители изнася сказки в читалище “Цвят” и преподава безвъзмездно в неделните училища.  Печати статии по стопанско – икономически въпроси във в.“Право“ и списанията „Читалище“ и „Ступанъ”, първото земеделско списание в България, издавано от Димитър Хранов. В навечерието и по време на Руско – турската освободителна война предава сведения от стопански и военен характер на руското командване, събира сведения за дислокацията на турския гарнизон и организира “гълъбова поща”. Изработва план на отбраната на Видинската крепост с огневите точки и складовете с боеприпаси. След освобождението руският генерал – губернатор Л.Ф. Тухолка го назначава за управител на митницата, а след 1 януари 1879 г. става ревизор за всички митници в Княжество България.  Учителства в Лом /1880-82/ и София /1982-84/ и издава първия български гимназиален учебник по ботаника. През периода 1984-1893 г. е началник отделение в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията – насочва вниманието си към земеделската просвета, ратува за откриването на земеделски училища, опитни полета и разсадници, спосоства за нововъведенията в лозарството и борбата с филоксерата, организира  доставянето на първите лозови пръскачки и новите американски лозови пръчки, с които да се възстановят опустошените от филоксера видински лозя. През 1892 г. е назначен за председател на първото „Земеделско и промишлено изложение“- Пловдив. През същия период е редактор на сп.“Домакин“- където печата статии за развитие и модернизиране на българското земеделие и промишленост. От 1894 г. до 1899 г. е дипломатически представител на България във Виена и Белград, а от 1906 г. до 1908 г. е издател на в.“Балканска трибуна“. За критики към монарха и монархията  вестникът  често е конфискуван, а Михалаки Георгиев е затварян и изтезаван в Черната джамия, което вероятно е причина след спирането на вестника да се оттегли от политическата дейност. Той е сред основателите на дружество „Славянска беседа”, на „Физико-медицинското дружество“ и на “Българското земеделско дружество”, активен член на “Сръбското земеделско дружество” и редовен член “Българската академия на науките”.

      В един приятелски и писателски кръг е с Иван Вазов, д-р Кръстьо Кръстев, проф. Иван Шишманов и други видни интелектуалци и литературни творци. Сътрудничи в литературните издания „Деница“, „Мисъл“, „Български преглед“, „Войнишка сбирка“, „Летописи“, „Българска сбирка“, „Църковен вестник” и др.

      Първите му разкази се появяват през 1890 г. и са със сюжети от българското село, войните и политическия живот в България.

      Михалаки Георгиев е автор на  – „Така се лъже човек. Хумореска“ /1899/, „Три срещи. Спомени от миналото“ /1899/, „От късмета е всичко на този свят“ /1904/, „Бирникът дошел. Драматизация“ /1905/, „Тахир Беговица“ /1910/, „Разкази и хуморески.Т. III“ /1919,1921/, „Избрани разкази. Т. 1,2-3“ /1938-42/, „Избрани разкази“ /1952/, „Съчинения.Т. III /1961/.

      Бившето с. Фусовица, Регионалната библиотека и Професионалната гимназия по туризъм във Видин носят неговото име, а на мястото, където е била родната му къща е положен паметен знак – монолитен каменен блок с барелеф на Михалаки Георгиев, който е в началото на улицата, също носеща неговото име.

      Умира на 14 февруари 1916 г. в София.