Писателят Марчо Николов е роден на 26 септември 1928 г. в с. Синаговци. Произхожда от крайно бедно семейство. Средното си образование завършва във Видинската гимназия, а висшето в СУ “Св.Климент Охридски, специалност „Българска филология“. Работил е като редактор във Военно издателство.
Бил е член на Съюза на българските журналисти.
Автор е на книгите – „Ръждиви петна. Разкази“ /1962/, „Объркани денонощия. Повест“ /1965/, „Първа есен. Роман“ /1967/, „Не мога да забравя. Разкази“ /1970/, „Срещу вятъра. Разкази за Боян Чонос“ /1971/, „И имаше още път. Разкази“ /1973/, „Следи в пясъка. Повест“ /1975/, „Изстрели до кея. Повест“ /1977/, „Едно произшествие. Повест“ /1980/, „Неспокойна ваканция. Повест“ /1982/, „Тревога в града“ /1984/, „Синът на загиналия. Повест“ /1986/ и др.