Архитект Майер Аладжемов е роден на 21 март 1886 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия, а висше в Кралското баварско висше училище в Мюнхен, Германия, специалност „Архитектура“. През 1911 г. се дипломира, завръща се в България и започва работа като стажант-архитект , а след няколко месеца и държавен архитект в Пловдивското окръжно инженерство. През 1912 г. е мобилизиран и участва в Балканската война, като ефрейтор в 15-ти Ломски полк. Завръща във Видин и през периода 1913-1915 г. е архитект на частна практика и градски архитект на Видин. През 2015 г. отново е мобилизиран, произведен в чин поручик и в състава на 9-та пионерна дружина участва в Първата световна война до нейния край през 1918 г. Награден е с „Орден за храброст“. През периода 1918 – 1933 г. отново е частно-практикуващ архитект във Видин. За кратко се установява в София, но е назначен за началник на техническата служба при Видинска градска община, а година след това за главен градски инженер-архитект /1934-1938/, по времето на един от най-забележителните кметове на Видин, д-р Бърни Бончев /виж отделна статия/. След съкращаване на длъжността поема грижата за изграждането на южното крило на Видинската гимназия и е ръководител на строителството на сградата на Кулското околийско управление. Основоположник и зам.председател е на Видинския клон /1922/ и на Националния съвет /1930/ на Българското инженерно архитектурно дружество, а през 1949 г. е избран за председател на Научно-техническото дружество – Видин и награден със златна значка по повод на 50-та годишнина на дружеството. Дългогодишен член е и на Видинското синагогално настоятелство, като полага особени грижи за поддръжката и ремонтите на Видинската синагога. Неколкократно е избиран за председател на Съвета на Видинската еврейска община.
Името на арх. Майер Аладжемов е свързано с проектирането и строителството на редица забележителни сгради – обществени и жилищни – Квартално основно училище „Алеко Константинов“ /1922/ /днес Държавен архив-Видин/, ресторант, магазин и жилищен етаж на Илия Н. Ангелуцов /1922/, ул. „Широка“, къща на ул. „Рибарска“ /1925/, къщата на семейство Петракиеви /1925/ /старата поща, която днес се руши/, къщите на Ганчо Слънчев /1926/, М. Димитров /1926/, Мара Димитрова /1926/ /ул.“Аспарухова“/, Младен Трайков /1926//ул.“Екзарх Йосиф I“/, братя Нешкови /1927/ /ул.“Връшка чука“/, Митка Найденова /1928/ /ул.“Болярска“/, Михаел Пинкас /1931/ /ул.“Гурко“/, Първан Дрангов /1932/ /ул.“Градска“/, Кинотеатърът на Соломон Аладжемов /виж отделна статия/, дом на фамилията Мишкови, скица на старите еврейски гробища /1931/ план на панаира /1937/, къщата на Иван Чонос /1937/ и др., няколко от които са обявени за архитектурно – исторически паметници от местно значение. Той лично ръководи строителството на Видинската света митрополия, построена по проект на арх. Коста Николов /виж отделна статия/.
Работи последователно и упорито за благоустрояването на Видин, запазването на архитектурния ансамбъл в центъра на стария град, на забележителните архитектурни паметници и провеждането на редица нововъведения в първите благоустройствени планове – регулациите на улиците, паркостроителството, водоснабдяването и канализацията, укрепването на защитната стена на пристанището, изграждането на ж.п. гара Видин и дизеловата електроцентрала Видин. Привърженик е на необарока и неокласицизма, архитектурни стилове модерни за същия период в Западна Европа. Новатор е при използването на железобетонните и метални конструкции в строителството. Радетел и спомоществовател е при издигане на паметниците на Васил Левски, Георги Сава Раковски и ген. Кръстьо Маринов и при изграждането на величествения паметник на Бдинци на централния градски площад. Той е един най-горещите привърженици на спасяването и преместването на паметника „Скърбящия войн“ от площада пред ж.п. гарата. Близка дружба през целия му живот и ползотворно сътрудничество го свързват с един от най-успешните видински кметове д-р Бърни Бончев и с едни от най-заслужилите архитекти и строители на най-представителните сгради в града Никола Нешков, Тодор Върхота, Коста Николов /виж отделни статии за тях/ и др.
Къщата му на ул.“Баба Вида“, проектирана и изградена през 1926 г. във Видин, е обявена за архитектурно-исторически паметник от местно значение.
Има двама сина – художника Соломон /Мони/ Майер Аладжемов /1922-2006/ /виж отделна статия/ и журналиста Емил Майер Аладжемов/1915- / /виж отделна статия/, който е работил в Министерството на външните работи, бил е зам. главен редактор на в. „Отечествен фронт“ и е емигрирал в Израел, където и умира.
Арх. Майер Нахман Аладжемов умира през 1972 г. в София.