Поетът и художникът Любомир Качков е роден на 8 април 1955 г. в гр. Димово. Средното си образование завършва в Икономическия техникум на родния си град. През 1980 г. се установява в гр. Панагюрище, където става член, а по-късно и председател /1984-86/ на поетичния кръжок „Богдан Овесянин“. През 1993 г. емигрира в чужбина, но по-късно се прибира в България, заживява в родния си град Димово и работи като организатор и художник към местното читалище „Паисий Хилендарски“.
Любомир Качков пише и публикува стихове от ученическите си години, по-късно негови творби са отпечатани в списанията „Български войн“ и „Читалище“. Издал е стихосбирките „Обречени сезони на любовта“ /2016/ и „А въглените още парят. Поетичен диалог.“ /2000/.
Има и няколко самостоятелни изложби в Димово, Панагюрище и др.
През 2017 г. печели голямата награда на поетичния конкурс „Жената – любима и майка“ – Свиленград за стихотворението си „Оправдание“.